Бележка на автора: Изписването в настоящата статия на думата въстание е по стар стил: възстание.

След месеци на подготовка през лятото на 1903 г. Тайната македоно-одринска революционна организация останала в историята с по-късното си име ВМОРО вдига възстание против османската власт в географските области Македония и Одринска Тракия. В Македония възстанието избухва на 2 авуст – Илинден, а в Одринско – на 19 август – Преображение. Във възстанието взимат участие предимно българи и власи в Македония и само българи в Одринско. До 1945 г. сред българите в Македония, Одринско и Царство България възстанието е познато като „Илинденско“, а след 1945 г. комунистическия режим започва да го нарича „Илинденско-преображенско възстание“ – име, което е останало и до днес в българската историография.

На обратно обаче стоят нещата с македонистката историография създадена през 1945 г. в Югославска Македония – нейните манипулативни тези за възстанието се изчуват и до ден днешен в Р. С. Македония, където официалната идеология от 1945 г. до днес продължава да бъде сръбския македонизъм.

Възстанието продължава да бъде наричано „Илинденско“, но ето трите основни постулата на македонизма, с които македонистите манипулират и откровено лъжат стане ли въпрос за това епохално събитие:

„Никаква врска или паралела не може да се пронајде помеѓу Илинденското и Преображенското востание, велат историчари за Плусинфо.“ – македонистки постулат 2: ставало въпрос за две отделни възстания в две различни територии нямащи нищо общо по между си;

„Илинденското востание е автохтоно востание и историски му припаѓа на македонскиот народ, како и на другите народи што зеле активно учество во него – додава (историчарот) Чакарјаневски.“ – македонистки постулат 1: възстанието било вдигнато от „етнички македонци“ на територията на „етничка Македониjа“;

„Неговиот колега проф д-р Тодор Чепреганов, пак, додава дека тезата за тоа дека Илинденското востание е дел од Преображенското е всушност конструкт на бугарските историчари, направен по директива на комунистичкиот лидер на Бугарија, Тодор Живков“ – македонистки постулат 3: българите фалшифицирали възстанието наричайки го „Илинденско-преображенско“, по този начин, опитвайки се да свържат двете възстания в едно, а те били отделни;

„Илинден е значајен за Македонците, додека востанието подигнато на Преображение е во традицијата на Тракијците, бидејќи е подигнато и водено на територијата на Тракија – вели Чепреганов.“ – македонистки постулат 1, 2 и 3: възстанието било вдигнато от „етнички македонци“, това в Одринска Тракия е различно възстание и българите незнайно защо се опитват да свържат двете отделни възстания след като едното е вдигнато от „етнички македонци“, а другото от „етнички тракиjци“…

Мдааа, „етнички тракийци“ са му в главата на Чепреганов, гения на македонистката историография, историчарот, който представя думи от литературен герой като реални исторически думи на Гоце Делчев..

Сега.

Всеки, който е чел спомените, документите, вестниците и списанията на македонските дейци и Илинденци знае, че когато те говорят за Илинденското възстание, те описват възстанали българи (и власи) в Македония и Одринска Тракия. За тях възстанието в двете области е ЕДНО, както и националността вдигнала възстанието на Илинден и Преображение – българската.

В тази статия ще покажем документи и цитати с оригинален източник на информация. Цитатите са на македонци – стари македонски дейци, които говорят за Одринска Тракия и как за тях Илинденското възстание е дело на един народ – българския, намиращ се и възстанал в две области – Македония и Одринска Тракия.

Нека тези цитати бъдат в ярък контраст с изложения по-горе македонистки наратив и трите постулата на македонизма за възстанието; нека днешните македонци сами да решат на кого да верват стане ли въпрос за Илинденското възстание – на историчари живели 70-80 години след възстанието и получили образованието си в сръбска Югославия или на старите македонски и одрински дейци, които с пушка на ръка вдигнаха народа в Македония и Одринско на бунт през 1903 година…

1) Прокламация за началото на въстанието във Втори Битолски революционен окръг, начело на когото стоят ВМОРО революционерите Дамян Груев от с. Смилево, Битолско, Борис Сарафов с. Гайтаниново, Неврокопско и Анастас Лозанчев от Битоля:

“Опрѣдѣления день, въ който народа изъ цѣла Македония и Одринско ще трѣбва да излѣзе явно съ оръжие в рѫка срѣщу душманина е 20-и Юлий 1903 година.”

Вътрешната (Тайната) МАКЕДОНО–ОДРИНСКА революционна организация е била наясно къде точно ще вдига народа на бунт – в Македония и Одринско.

2) Задгранично представителство на ВМОРО – “Автономия – Задграничен лист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация“, София, 1903 г.

През август 1903 г. ВМОРО издава три броя на вестник “Автономия – Задграничен лист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация“.

Във вестника се говори предимно за ВМОРО, за дейността на оганизацията в Македония и Одринско, за развоя на възстанието в Македония (докато излиза последния брой на вестника, възстанието в Одринско още не е започнало). За ВМОРО няма никакво съмнение, че те са подготвили на бунт българите в Македония и Одринско:

– Революционната организация (ВМОРО) в Македония и Одринско. Рожбата на ВМОРО е „свободата на Македония и Одринско“:

– Статия „Прелюдията на Илинден“, в която се изброяват самоубили се ВМОРО четници в различните региони на организацията: Битолски, Солунски, Серски, Скопски и Одрински:

– Три дена преди да избухне възстанието в Одринско в последния си брой от 16-ти август вестника на ВМОРО вече говори за разширяването на вече избухналото в Македония възстание:

„Ако се потвърдят известията за разширение на възстанието и в Одринския виляет…“.

Очевидно е че възстанието, което от Македония вече се разширява и в Одринско е едно и според ВМОРО е вдигнато от българи:

„Додето досегашното поле на възстанието стигаше на 200 километра далеч от българската граница, така че невъзможно бе едно по-живо сношение между възстаналите българи и техните съплеменници в княжеството, събитията в Одринския виляет се разиграват близо до България…“

3) Задгранично представителство на ВМОРО – “Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация“, София, 1904 година

„Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация“ е един от най-важните документи свързани с Илинденското възстание – книгата е издадена от ВМОРО 1 година след потушаването на въстанието на български и през октомври на френски език. Целта е да запознае българската и международната общественост с причините, развоя и разгрома на възстанието, което за ВМОРО избухва в Македония и Одринска Тракия:

„На централния Македоно-Одрински конгрес в Солунско, свикан да се произнесе върху съдбоносния въпрос, взе се решение да се напави масово възстание само в два виляети – Битолски и Одрински…“

„Между решенията на същия конгрес, дословно усвоени и от окръжните конгреси в Битолско (на 22 април) и Одринско (на 28 юний)…“

Сравнете сега написаното от ВМОРО с твърдениeто на сърбо-македонисткия историчар Васил Јотевски от началото на статията ни:

„Во периодот кога се подготвуваше востанието никаде не се спомнува дека тоа ќе се крева и на територијата надвор од етничките граници на македонскиот народ.“

вмОро през цялото време подготвя възстание в Македония и ОДРИНСКО, обсъжда го и на Солунския си когрес, но сърбо-македонистките историчари с други историйки пълнят главите на нищо неподозиращите македонци…

Но да продължим с мемоара на ВМОРО:

ЦК на ВМОРО пише до Великите сили защо възстанаха Македония и ОДРИНСКО:

„Едновременно с прогласявание на възстанието, Централния М. О. Революционен Комитет разпрати до В. Сили чрез своите представители в странство следната декларация:

„Безнаказаните насилия на мухамеданите и систематическите преследвания на администрацията, докараха християните от Македония и Одринско до необходимостта да прибегнат до масова въоражена отбрана…““

В меморандума ВМОРО изброява възстаналите виляети като, разбира се, те включват и Одринския виляет:

ВМОРО описва възстанието в Тракия и обяснява, че причината да избухне възстанието в Одринско 15 дена по-късно от възстанието в Македония са „чисто тактически съображения“:

Е сега, сравнете как ВМОРО говори за едно възстание в 2 области с отчаяните опити на сърбо-македонистките историчари да отрекат факта, че вМОро не са знаели къде вдигат възстание и как това в Македония немало нищо общо с това в Тракия… Македонистка патетика!

ВМОРО описва и атентатите, които са се случили по време на възстанието. Познайте в кои области са описани атентатите. Без коментар:

Към края на меморандума ВМОРО дава и рекапитулация на сраженията по време на Илинденското възстание, познахте в кои области – Македония и ОДРИНСКО:

Не се минава и без заключение, което ВМОРО дава за възстанието през 1903 година, което извоювало за „Македония и Одринско една светла страница във всесветската история…“:

Само този официален и международен документ на ВМОРО от 1904 година е достатъчен, за да разбием трите манипулативни лъжи на сърбо-македонистите за Илинденското възстание. Ние обаче ще продължим с още македонски дейци и техните цитати за общото македоно-одринско възстание от 1903 г. – нека на днешните македонци им се набие на 100% в главите как сърбо-македонистите ги манипулират и лъжат!

4) Иван Михайлов от Ново село, Щип, Вардарска Македония:

Последният лидер на историческата ВМРО – Иван Михайлов пише нееднократно и за възстанието в Одринска Тракия като част от Илинденското възстание:

“Macedonia’s Rise For Freedom 1903. The Great Insurrection”, Индианаполис, САЩ, 1953 година

„Много умно решение било бунта в Тракия да бъде забавен. По този начин, врагът, който през това време е бил фокусиран върху разбунтувалия се битолски вилает, изведнъж се оказал изненадан от избухването на възстание близо до Одрин и Лозенград. Българите от Тракия най-съвестно се самопожертвали за да облекчат страдащите си братя край албанската и гръцка граница.“

“Македоно-одринската революционна борба преди и през Илинденското въстание“, публикувано в “Сборник Илинден 1903 – 1921. Сборник в памет на голeмото македонско възстание“, София, 1921 година

Това е същото списание, което македонисткия интернет трол ПетАр Богоевич ни препоръчва да сме били прочели по някакви си там причина. Може би този глупак се вълнува понеже на корицата на списанието пише за „големото македонско възстание“ и Богоевич, чийто разсъждения са на нивото на първокласник си мисли, че постулати на македонизма относно възстанието са истина, щом, така де, възстанието е наречено само „Илинден“ и при това „македонско“ от Македонските студенти от „Вардар“ и техния член – младия Иван Михайлов.

Да, ама не: всеки може да прочете броевете на списанието тук и да види как македонските студенти от „Вардар“ пишат за възстанали българи в Македония и Одринска Тракия.

Ние тук посочваме (засега) само Иван Михайлов, който беше споменат от трола ПетАр Богоевич. Та в статията си “Македоно-одринската революционна борба преди и през Илинденското въстание“, младият Михайлов говори точно за това – общата борба на вМОро в Македония и Одринско довела до възстанието в двете области – Илинденското.

Според Михайлов имаме „масово възстание в Битолския и Одринския виляети“. До това масово възстание се стигнало след решение на МАКЕДОНО–ОДРИНСКАТА революционна организация, като след това е имало и окръжни конгреси на организацията, например в Битолския окръг и ОДРИНСКИЯ. В Цариград пък турците треперили от страх да не би да бъдет атакувани от „възстаниците в Одринско“:

Четем също така и за развитието на възстанието в Македония и Одринско:

Четем и се чудим какъв глупак трябва да си да спориш срещу Иван Михайлов относно Илинденското възстание. Питайте политическия лузър Пера Богоевич, той има опит.

5) Съюз на македонските младежки организации – “Възвание към Македонската Емиграция“, публикувано във в. “Устрем“, брой 4, София, 1923 година

Главната организация на младежите бежанци от областта Македония, установили се в България пишат как техните бащи са се разбунтували 20 години по-рано по планините в Македония: Пелистер, Вич, Бигла и Стогово и Тракия – Странджа. Причината за бунта – нарушените права на българи, власи, турци и албанци от деспотичната държавна управа:

„Тая борба, въ която загинаха хиляди македонски именни и безименни борци, която обърна нашата земя на гробници и пепелища, не бѣ борба на единъ народъ срѣщу други, не бѣ борба за пазари и концесии – това бѣ мощния устремъ противъ една деспотическа държавна управа, отъ която еднакво страдаха и правата на българи и власи и културата на турци и албанци. Като такава тя носѣше съ себе си и идеализъма на народното борчество и пламъка на вѣчната истина и завѣтитѣ на бѫдещето. Тия завѣти оставени намъ и подъ развалинитѣ на Крушово и по чукаритѣ на Пелистеръ, Вичъ, Бигла, Странджа и Стогово, тая несъкрушима идея, която на почвата на свободата и братството цѣли десетилетия ни е зовала къмъ сговоръ и единодушие, днесъ, слѣдъ 20 нови още по-нови още по-печални години, ни затрогва по-дълбоко и възраства прѣдъ насъ съ всичкото онова величие, което тя сътвори прѣзъ кървавитѣ, но славни три мѣсеца на 1903 година…“

---

6) Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония:

В своите спомени издадени в Р. С. Македония единият от основателите на ВМОРО – д-р Христо Татарчев говори за Илинденското въстание като „оружен протест на еден народ поробен со векови против безправниот и нехуман турски режим во Македониjа и Одринско…“.

Татарчев свидетелства, че въстаническите действия в Одринско (Тракия) по нищо не се отличавали от тези в Битолско (Македония).

В спомените му има цяла глава посветена на въстанието в Одринско; от нея разбираме, че причината освен в Македония и в Одринско да има революционна дейност е нуждата „ослободителната акциjа требаше да го опфати целиот останат дел од бугарското племе под турско ропство.“ След това Татарчев свидетелства, че решението да има въстание и в Одринско е взето на Солунския конгрес на ТМОРО, както и че Македония и Одринско били еднакви в липсата на оръжие, самопожертвуване на въстаниците и др.:

От спомените разбираме също така и за конгреса на VII революционен окръг на ТМОРО свикан на 28 юни 1903 г в месността „Петрова нива“ в Странджа – Одринска Тракия. Там македоно-одринските революционери водени от „моралния и сродствен дълг към общата кауза“ (извоюването на свободата на Македония и Одринско) решават да обявят въстанието си на 15 август – Преображение.

Както виждаме, става въпрос за една организация – ТМОРО, вдигнала едно общо въстание на един поробен народ – българския, в двете области където българите са все още поробени от турците – в Македония и Одринска Тракия.

---

7) Христо Настев от Щип, Вардарска Македония:

Гоце Делчев из Странджа и Одринска Тракия!

Никъде в македонистките книги няма да откриете следния исторически факт – близо половин година от зимата на 1900 година до април 1901 година Гоце Делчев е на обиколка из Одринска Тракия, където организира местното българско население в редиците на ТМОРО. Делчев тръгва от град Бургас и обикаля градовете Лозенград, Малко Търново и Бунархисар заедно с околните им села. До ден днешен местното население пази спомена за македоно-одринския войвода Делчев чрез поставени паметни плочи:

Паметна плоча за посещението на Гоце Делчев в град Малко търново:

„На това място представители на революционната организация в М. Търново през 1900 год. са посрещнали Гоце Делчев – ръководител на тайната македоноодринска революционна организация“

Паметна плоча пред къща, в която Гоце Делчев е създал революционен комитет в град Малко Търново:

„През м. март 1900 г. в къщата на Лефтер Мечев се е състояла среща на Гоце Делчев, Лазар Маджаров, Стоян Лазов с представители на революционната организация гр. Малко Търново.
От признателните тракийци – 1968 г.“

Паметна плоча на мястото на някогашния Минков хан в град Бургас:

„През 1900 г. Гоце Делчев организира тук производство на бомби за борбата на ВМОРО за освобождението на Одринско“.

През 1900г. в тракийския град Бунархисар главен български учител е Христо Настев от град Щип. Там той организира революционни комитети на ВМОРО и посреща Гоце Делчев в неговата обиколка из Одринска Тракия. Спомените си Христо Настев предава в “Гоце Делчев в Бунар Хисар“, публикувано в “Спомени за Гоце Делчев“, Варна, 1957 година.

От спомените дори става ясно, че одринския революционер Стоян Лазов е настоявал революционния комитет в Одринска Тракия да се обособи като отделна от ТМОРО революционна организация, но Гоце Делчев настоявал че Македония и Одринско трябва да бъдат част от една организация и да останат обединени.

---

Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com