Македонизмът като идеология се основава на анти-българщина. Според македонските дейци в Македония живеят БЪЛГАРИ, гърци, турци, албанци, власи, евреи и цигани.

Според македонизма в Македония живеят “ЕТНИЧКИ МАКЕДОНЦИ”, гърци, турци, албанци, власи, евреи и цигани.

Тоест етничките македонци са такива, защото не са българи – който е българин, всъщност е “етнички македонец”. По тази логика народното творчество на българите в Македония става автоматично “фолклор на етничките македонци”. Ако някой твърди обратното той е просто “крадец на народни песни” или “плагиат” за македонистите.

Македонизмът не се интересува, че самите македонски дейци обявяват фолклора на славянското население в Македония за български. Македонистите не се интересуват и че над 500 000 македонски бежанци от Егейска и Вардарска Македония намерили спасение в България с гордост пеят своите народни песни и сами ги наричат български песни от Македония.

За македонистите е по-важно да сеят омраза към България сред македонците, защото, да повторим отново – същината на македонизма е анти-българщина: няма нищо българско в Македония, всичко що може да е българско всъщност е “етничко македонско”. Етничките македонци/македонистите могат да съществуват само и единствено на гърба на българите.

В този ред на мисли да разгледаме един класически пример за подобно разсъждение при македонистите.

Някой си македонист с псевдоним “Makedonier” качва в Youtube народната песен “Йовано Йованке”:

В описанието към видеото македонистът не забравя да поясни на английски език, че песента е от “Македония, често копирана от българите (плагиатство) и невярно обявявана и популяризирана като “българска”!“:

За тъпотията на македониста говори не само текста към видеото, но и снимките, които той е използвал за клипа си. Повечето от снимките във видеото са от издадения през 1919 г. албум “Macedonia illustrated — Македония в образи — La Macedoine illustree”

Албумът е издаден от македонските дейци от Щип Тодор Александров и проф. Любомир Милетич (с помощта на Г. Палашев от Велес, Хр.Матов от Струга, А. Томалевски от Крушево и Тр. Благоев от Берово), а в него ще намерите и следния текст:

“Въ този албумъ читательтъ ще види в образи областьта на югозападната половина на Балканския полуостровъ, която се нарича Македония и въ която мнозинството на населението, достигащо до 2,500,000, е българско, заемайки едно пространство отъ приблизително 65 хиляди квадратни километра, както се вижда и отъ приложената въ края на албума етнографична карта на Македония.”

“Македонцитѣ сѫ най-културноспособното българско племе. Тѣ сѫ надъхани съ силно народно съзнание, поради което се чувствуватъ нераздѣлна часть отъ българския народъ; борили сѫ се и много страдали заради българската си народна идея и сѫ дали безброй жертви и доказателства отъ безпримѣренъ героизъмъ и идеализъмъ въ стремежа си за народно обединение.”

Няма да коментираме повече описанието поставено от македониста. Вместо това ще сложим линкове към 7 сборника и 1 статия от МАКЕДОНСКИ дейци с БЪЛГАРСКИ народни песни от Македония. Същите тези народни песни, които българите „плагиатствали“, но по незнайни причини самите македонци наричат песните си БЪЛГАРСКИ:

1. Панчо Михайлов от Щип, Вардарска Македония – “Български народни песни от Македония“, София, 1924 година

2. Наум Тахов от Крушево, Вардарска Македония – “Сборник от Македонски Български Народни Песни“, София, 1895 година

3. Братя Миладинови от Струга, Вардарска Македония – “Български народни песни“, Загреб, 1861 година

4. Серафим Боянов от с. Долно Драглище, Разложко, Пиринска Македония – “Сборник от български народни песни“, София, 1884 година

5. Йосиф Чешмеджиев от Скопие, Вардарска Македония – “Български македонски песни“, София, 1926 година

6. Антон Попстоилов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония – “Български, аромънски и албански фолклор“, София, 1926 година

7. Борис Кременлиев от Разлог, Пиринска Македония – “Bulgarian-Macedonian Folk Music“, Los Angeles, 1952 година

+ Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония – “Български народни песни”, публикувано в сп. “Листопад”, год. V, книга 5, София, 1924 година

Ето и един допълнителен списък от 5 сборника с български народни песни от Македония. Всичките сборници са съставени от македонски дейци. Досега не сме ги открили, за да ги сканираме и качим в библиотека „Струмски“, така че ако някой притежава някой от сборниците в списъка, нека ни пише съобщение на фейсбук страницата ни.

  1. Иван Кюлев от с. Обидим, Разложко, Пиринска Македония – Кюлев записва народни песни и мелодии от Неврокопско, Разложко, Светиврачко, Драмско и Серско и в 1916 година издава в Цариград сборника „Български народни песни за смесен хор“.
  2. Коста Църнушанов от Прилеп, Вардарска Македония – „Български народни песни от Македония“, 1989 година
  3. Петър Динев от с. Куманичево, Костурско, Егейска Македония – “Македонски български песни”, 1934 година
  4. Христо Шалдев от Гумендже, Егейска Македония – през 1916 година публикува „Psalm Mass of the Old and New Bulgarian Songs“, като за основа използва народни песни от Лозенградско. Най-вероятно е издадена в Санкт Петърбург.
  5. Антон Попстоилов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония – „Български народни песни отъ Македония“, 1928 година

П.С. Да се посмеем малко финално на простотията на македониста качил видеото и обявил българите, че „плагиатствали песента на етчните македонци“ „Йовано Йованке“:

На 1:42 минута в клипа на македониста виждаме следната снимка:

Снимката я има както и в прочутия македонски албум “Macedonia illustrated — Македония в образи — La Macedoine illustree” така и като пощенска картичка от края на XIX началото на XX век с надпис „Гостиварска носия. Costume bulgare national de Gostivar (Macedonie)“ или в превод „Българска народна носия от Гостивар (Македония)“:

Privacy Policy