История по македонистки — любима тактика на македонистите е да цитират, но не до края. Чат-пат подменят и някоя дума като “българин” намираща се в оригинален документ на македонски деец и готово — ние сърбо-македонистите вече имаме история, изкуствено построенна, естествено на гърба на българите от Македония. С малко лъжи, манипулации и фалшификации, ама няма как, не може без тях… 

Абсолютен пример за това е спонсорирания от македонистката държава документален филм за ВМРО войводата, български учител, събирач на български фолклор от Македония и офицер от Българската армия Панчо Михайлов от град Щип.

В озаглавения и качен в Youtube македонистки документален филм ПАНЧО МИХАЈЛОВ ЧАВДАР||PANCO MIHAJLOV CAVDAR слушаме за живота и делото на войводата. На ред със сухите факти около него македонистите изричат една лъжа цитирайки писмо на Панчо Михайлов и се правят на ударени цитирайки един прочут сборник на революционера.

Да видим.

1) Лъжата на македонистите:

След убийството на големия водач на ВМРО Тодор Александров, щипският ВМРО войвода Панчо Михайлов се обръща към вдовицата на революционера Евангелия с това отворено писмо, публикувано във в-к “Илинден“, год. IV, бр. 14, София, 7 ноемви 1924 година

“Ще дойде ден, когато македонския народ с великото сърце на рожден баща ще отдаде любовта на поколенията си чрез издигане величествен паметник на Тодор , в който паметник ще виждаме знаме, което в дни на униние и тежко национално нещастие ще издигаме високо и с чистия възглас на идеалиста: “Македонци, където и да сте, елате да се наредим около него”, ще манифестираме нашата признателност и адмирации към великия българин, който толкова много е дал за свободата на Македония.

Писмото е цитирано в документалния македонистки филм за Панчо Михайлов след 15-тата минута до 16-та, а тук качваме и изразвяма само тази част от документалката, за да остане за вечен срам на македонистите как лъжат македонците:

Да, правилно чухте в края на видеото – македонистът превеждащ (щото писмото е в оригинал на български език) и четящ писмото лъже като подменя думата “българин” със “син“:

“Македонци, каде и да сте, доjдете да се наредиме околу него и да манифестираме нашата благодарност и возхит кон големиот син, коj што толку многу дал за сЛободата на Македониja.”

За Панчо Михайлов Тодор Александров е велик българин, но за македонистите той е велик син, защото в 21 век цел номер 1 на македонистите е македонците да не разберат, че техните национални герои бяха българи… Ех сърбоманчетааааа, срам немата ли с вашите сЛободно изречени в 21 век лъжи…

2) Цитиране по македонистки: Цитираме, ама не до край…

Да чуем сега кой бил народа на Панчо Михайлов. След 31:03 македонистите започват да цитират предоговора от прочутия сборник на Панчо: Български народни песни от Македония, София, 1924 година. 

В интерес на истината македонистите не крият истинското име на сборника на Панчо – то с тая брутална корица, която унищожава умиления сърбо-македонизъм на македонистите, едва ли може да се избега от нея така или иначе. Но по-интересно е следното – да чуем какво точно от сборника цитират македонистите:

31:03 – 31:46 минута:

Ето и цитирания текст в оригинал:  

“Има ли в света народ, на който по най-жесток начин да е отнето правото да говори, да се учи, да пее на своя майчин мил език?
[Има ли некъде народ, с чиито религиозни чувства и обществен морал да са се гаврили управниците му?]
Има ли некъде народ, чиито вековни усилия за просвета и национална свест биват затрити с един варварски замах?”

Предговора на сборника продължава да бъде цитиран и на 32:56 – 33:40

Ето и текста в оригинал:  

“Где е тоя народ, който през ред поколения е имал стотици училища, черкви, учители, свещеници и ученици, и после, в „културния“ XX век, остава изведнаж без помен от всичко това?
Где е тоя народ, чиито майки вечно с кърпи черни ходят, чиито заселища са обърнати на пепелища и чиято земя е обрасла с бурен и покрита с трупове?
Где е тоя народ, чийто небосклон е постоянно покрит с облаци мрачни, предвождани от гарвани зловещи?”

До тук няма лъжене и промяна на текста. Това, което има обаче е едно спиране да се цитира точно в най-интересния момент!

Както виждаме Панчо Михайлов пита къде е и кой е народа който страда в Македония. Бихме разбрали, ако македонистите цитираха до края. Те обаче, пак да повторим, спират да цитират точно, когато от предговора на сборника Панчо Михайлов ни дава отговора:

“О, има, има такъв народ! Това е българският народ, поставен в един божествен земен край, който от всички се нарича през низ векове Македония.

Тук, по силата на насилнически договори, които крият от самото начало фермента на разложението си, на нас, българите, е отнето правото да се учим и говорим на родния си език, да се наричаме българи.

Има ли смисъл да коментираме? Македонистите били “етнички македонци” различни и “немащи нищо заедничко со бугарите“, но при все това националните им герои като Панчо Михайлов са именно българи от Македония… Интересно.

И накрая малко да се посмеем, 10 секунди, отново без коментар:


Ако желаете да подкрепите разкриването на още подобни македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

Privacy Policy