Избери тема

Оригинални цитати на македонски дейци за водача на ВМРО Тодор Александров

1) Величко Теодосиев от с. Койково, Кратовско:

Вицо Лазаров и Величко Теодосиев – четници от четата на Стоян Царо

ВМРО революционер, който в своите “Спомени” от 1984 г., Кюстендил, пише:

През юни 1920 г. заедно с Тодор Александров и Стоян Царо отидохме в Кочанско. На края на годината престояхме в Кочанско, Кратовско и Паланечко. През август в Македония имаше избори за селски кметове. Ние агитирахме да се изберат добри българи за селски кметове. А на 28 ноември имаше избори за народни представители. Искахме да образуваме македонска федеративна партия, която да участва в изборите от името на македонските българи. Но сръбските власи не позволиха да се създаде такава партия. И тогава Тодор Александров се разпореди да се гласува за македонските българи влизащи в Югославската комунистическа партия или Републиканската партия, които обещаваха известна автономия и свобода на македонските българи. След свършването на изборите се върнахме в България. Това беше през януари 1921 г.”


2) Велко Спанчев от с. Стеблево, Голо бърдо, Вардарска Македония:

Велко Спанчев е виден български икономист, политик и общественик. В книгата си от 1943 г. “Стопанският облик на Македония” публикува снимка на сина на Тодор Александров – Александър Тодоров Александров, на мястото на родната къща на баща му с комити по време на българското управление на Щип, 1941 година.

Надписа гласи: „Тия, които с кръвта си пишеха българската история“.


3) Мария Александрова Коева – дъщеря на Тодор Александров:

Мария Александрова Коева е почетен член на Изпълнителния комитет на ВМРО и дъщеря на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров . Родена е в София през 1920 г., умира на 9-ти януари 2005 година.

На 8-ми юли 2013 г. македонисткият академик и сътрудник на югославските тайни служби (УДБА) Божин Павловски от с. Жван, Демирхисарско публикува статия озаглавена „Нашата лустрација е нов политички криминал“ в портала plusinfo.mk, в която прави следното признание: два пъти взимал интервю от дъщерята на Тодор Александров и тя два пъти на въпроса „За какво се бореше баща ти?“ отговорила по един и същ начин: „За да ги види всички българи в една държава“:

Самата Мария Александрова Коева в статия озаглавена „Още приживе той бе легенда и символ на Македония“ разказва пред сп. “Македония“, бр. 7, София, 1994 г. за семейството си, което е било подложено на репресии от страна на комунистите въпреки факта, че баща ѝ е „загинал за българщината в Македония“:

“Навсякъде в България хората се отнасяха с много обич към нашето семейство. Спомням си, по препоръка на лекарите през 1925 година майка ни ни заведе на море – на Св. Константин край Варна. Вечер ходехме да се храним в казиното. Всеки път, щом се появехме, оркестърът започваше да свири “Изгрей зора на свободата”. Всички в заведението запяваха. Хората се вълнуваха, споменът за Тодор Александров разпалваше патриотичните им чувства…

След девети септември 1944 изживяхме тежки години (…) За жалост, въпреки че баща ми загина за българщината в Македония, не бяха малко онези, които се отнасяха с презрение към нас. Въпреки че знаех, че всяка дума ми се следи, не се страхувах, често казвах това, което мислех. Един ден кадровичката в службата ме попита: “Др. Коева, защо не влезеш в партията?” Тя изглежда мислеше, че като говоря по-свободно, сигурно имам як гръб. Синът ми има интересен случай – по време на военна комисия лекарят го попитал: “Ти, момче, нещо… да имаш революционери в рода си?” Той отговорил: “Може би искате да кажете нещо за дядо ми?” “Е, да, хайде, обличай се и чети история на БКП…””



Денят, в който 15 000 души се покланят пред Тодор Александров в София.

Из блога на Стара София:

Многохилядната панихида за Тодор Александров на площад Света Неделя, София, в дните след вестта за убийството му:

Портретът на Тодор Александров, символично поставен върху паметника на Васил Левски в София:


Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

Loading

Privacy Policy