Македонизмът е сръбска пропаганда зародила се XIX век, започнала да набира някакво признаване сред левите среди в Македония и България след Първата световна война и затвърдена и наложена на населението от комунистическите партии на България и Югославия след Втората световна война.

За македонизмът македонските дейци са писали много, но досега никой не е систематизирал основните неписани постулати на македонизма. А те през последните години са доста очевадни. Някои от по-пулярните са:

  1. Бугарите са жълтооки татари, ние етничките македонци сме по-висша бела, европеидна раса от них;
  2. Етничка Македониjа е винаги жертва на съседите си, на чуждите пропаганди, на Европа и големите сили и пр.;
  3. Бугарите крадат историjта и фолклора на етничките македонци, а грците крадат античката ни историjа;
  4. Етничките македонци не искат нищо от съседите си, но те искат всичко от етничките македонци;
  5. Република Македониjа е заобиколена от всякъде от врагове, само не и от север – от там грее слънцето на македонизма (явно).

От всички неписани постулати на македонизма, последния е може би един от най-трагикомичните. В македонските учебници по история има тонове информация за убийствата във село Ваташа например – „На 16 юни 1943 година българска военна част, под командването на генерал Любен Апостолов от Крива Паланка, разстрелва край селото, при провеждана в района прочиствателна операция, 12 млади комунисти, заподозрени, че са ятаци на комунистическите партизани.“

Македонистите по телевизии, сайтове, медии настояват България да се “извини” за тези убийства (нищо, че те са извършени от 56-и пехотен велешки полк състоящ се от български войници от Велес и околните села – етнички македонци за македонистите; а пък заповядалият разстрела български генерал Любен Апостолов е от Крива Паланка – също „етнички македонец“ според македонизма).

В същото време няма да прочетете и ред в македонистки медии и учебници по история за клането в радовишкото село Гарван извършено от сръбската армия. Няма как да чуете от македонистите нещо за това, защото те много добре знаят кои са бащите на македонската нация – сърбите и тяхната македонистка пропаганда. Следователно, да плюят македонистите по сърбите е все едно да плюят по родителите си – никой уважаващ себе си човек не би псувал родителите си, нали?

Затова, както неписаните постулати на македонизма твърдят – враговете на етничка Македониjа са останалите три съседа: Гърция, Албания и България.

Затова и през август 2019 на протест в Мелбърн, Австралия група (сърбо) македонисти веещи знамена със звездата на Вергина ще изгорят знамената на Албания, Гърция и България, но НЕ и на Сърбия:

Не че им е за първи път на сърбо-македонистите емигранти в Мелбърн да горят българското знаме на протестите си (кога в България са горили македонско знаме?)

Така и в youtube ще срещнете коментари на македонисти, които искат да се „мочат на всичко бугарско, грчко и шиптарско“, но отново Сърбия е пощадена от мочката на македониста-помочко:

Други сърбомани твърдят че Македония няма нищо общо с историята на „татари“ (българи), „шиптари“ (албанци) и „гей“ гърци:

(Явно сърбо-македониста задочно си признава, че Македония след 1945 г. има общо само с историята на Сърбия…)

Трети сърбо-македонист ще обяви българите за най-големите „душмани“ на македонците наред с, разбира се, познахте – гърците и албанците:

Сърбите (не) знайно защо липсват като душмани на етничките македонци….

Сърбо-македонистът Божин Павловски ще се възмути пък как „етничките македонци“ биха могли да се разберат наведнъж с три чуждестранни национализми:

Разбира се, проблемните национализми за етничките македонци-македонисти са гръцкия, албанския и най-вече българския, сръбския национализъм не съществува за автора, напротив, той ще обясни на македонците как сърбите са проявили разум, пожелали са на добър час на „кутрите“ (горките) македонците и днес културните им връзки са на отлично ниво (факт – сръбската култура владее в Македония, македонски песни се слушат в София, в Скопие се слуша сръбско):

Като си говорим за култура да не забравяме, че за етничките македонци-македонисти България, Гърция и Албания не са дали „ни денар за македонската култура“:

Най-вероятно само добрата Сърбия помага на Македония или поне за това загатват децата на Сърбия – сърбо-македонистите наречени етнички македонци.

Един от най-големите дебили, роденият в Габрово (да, Габрово!) обявил се за етнички македонец с майка куманка и баща античен македонец (или беше обратното?) Стефан Влахов Мицов пък ще напише една прелюбопитна статия със заглавие Држава не се брани само со декларации:

В нея античкият македонец с кумановска кръв Стефан Влахов Мицов от големият македонски град Габрово (град населен предимно от кумани и антични македонци) ще обясни на обикновените македонци как „од 1991 година до денес против македонската држава се води необјавена војна. Мобилизирани се странски служби – владите на Грција, Бугарија и Албанија, албанскиот фактор во државата плус петоколонашите (соросоиди и други платеници)“:

Естествено, ако сте очаквали от македонист да ви каже как Сърбия също е в „необявената война против етничка Македониjа“ – ще се разочаровате. Все пак колко често родителите тръгват на война срещу децата си, рядко ще да е…

Като споменаваме за война да не забравяме, че за сърбо-македонистите Европа се възмущавала от злосторствата на българската и гръцката армия през Балканските войни в Македония:

Сръбски злосторства в Македония? Моля, за какво говорите, няма такова нещо, нали така сърбо-македонисти от „Документи за Македонската историja“?

Сърбите не са вършили нищо лошо на етничките македонци-македонисти! И според великия Драган Латас (сърбин от Македония правещ се на “македонски патриот”) още през 2011 ще се възмути как “Пред очи ни поминува страшна поjва. Во Бугариjа и во Албаниjа не им дават на Македонците да се изjаснат како Македонци. Во Грциjа не им го дават тоа отпорано. Само во Србиjа Македонците смеат да бидат тоа што се.”

Ама разбира се бе, сърбине! Много ясно, че си прав! А защо си прав ти го е обяснил идеолога на ВМОРО Христо Матов от Струга в неговата брошура “Сръбските претенции в Западна България” (коя е тая западна България за идеолога на ВМОРО Христо Матов, Латас нека ни обясни):

“Едно нещо Сърбите още се надеват да сполучат, то е – да направат от македонските Българи особена македонска народност, та така поне да осуетят целокупността на България, която ги плаши. Днес Македония не е лишена и от такъв род сръбска пропаганда. Има тук-там личности, които така проповедват и получават пари от сръбските консули.”

Почнахме със знамена, да завършим пак със знамена, този път от митинги в Македония:

Този път без коментар. Има ли смисъл? Или не, айде вместо коментар да сложим линкове към няколко книги и статии от македонски дейци, пък който иска да чете:

  1. Иван Хаджов от Струга, Вардарска Македония – “Македония под иго 1919 – 1929“, София, 1931 година;
  2. Македонска патриотична организация в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка – “The Plight of the Bulgarians under the Rule of Serbs and Greeks from 1912 up to the Present Day“, Indianapolis, Ind., USA;
  3. Кирил Пърличев от Охрид, Вардарска Македония – “Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“, София, 1917 година;
  4. Кръсте Мисирков от с. Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония – “Св. Сава – Сръбска слава“, публикувано във в-к “Пирин. Македоно-одрински лист”, год. II, бр. 17, София, 3 февруари 1924 година
  5. Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония – “Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912 – 1913 година“, София, 1929 година
  6. Страхил Топуков от Кратово, Вардарска Македония – “Бунтът в Крагуевац на младите българи от Македония взети да служат в сръбската армия“, публикувано във в-к “Вестник на вестниците”, бр. 145, София, 4 октомври 1942 година
  7. Диме Гьорчев Янев – Димкар от Прилеп, Вардарска Македония – “Освобождението на Прилеп от Сръбско робство през 1915 г.“, публикувано в сборник “Сто години ново българско училище в гр. Прилеп 1843 – 1943”, Скопие, 1943 година
  8. Кирил Пърличев от Охрид, Вардарска Македония – “Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 – 1915 година)”, София, 1917 година
  9. Иван Георгов от Велес, Вардарска Македония – “Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите“, София, 1925 година
  10. Коце Ципушев от Радовиш, Вардарска Македония – “19 години в сръбските затвори. Спомени“, София, 1943 година
Privacy Policy