До 1945 година мнозинството от населението в Македония е българско. За това население са написани множество книги и са правени редица изследвания както от българи, така и от чужденци.

Според македонизмът обаче в Македония винаги е имало „етнички македонци“. Наличието на тези „етнички македонци“ според македонизма е документирано също така в редица книги и изследвания. Въпросните книги уж се използват от македонистите за написване на статии в Уикипедия.

Проблемът тук, е че масово населението в Македония се е самоопределяло като българи, а не като „етнички македонци“. Това го пише и в книгите, които македонистите цитират, за да си пишат лъжливите статии в Уикипедия. Разбира се, македонистите няма да цитират точно – че в книгите пише за българи, населяващи Македония. Македонистите просто ще ИЗЛЪЖАТ и ще кажат, че в книгите пишело за някакви „етнички македонци“. Тези лъжи могат да бъдат открити в македонистките учебници по история, македонистки исторически изследвания, а в последните 10-15 години масово и в македонистката Уикипедия. Да видим само един елементарен пример за подобна македонистка лъжа там:

Отваряме македонистката Уикипедия за кичевското село Вранещица В секция „Историjа“ в 3 изречения виждаме 3 лъжи:

Лъжите на македонистите от горната снимка:

„Според податоците од 1873 година, Вранештица имала 84 куќи со 290 жители христијани (Македонци).[2]

Според податоците на бугарскиот етнограф Васил К’нчов, селото во 1900 година имало 750 жители христијани (Македонци).[3]

Според секретарот на егзархијата Димитар Мишев, во 1905 година во Вранештица имало 960 Македонци, сите егзархисти.[4]“

Ето и изворите (под номер [2], [3] и [4]) на горните три твърдения, които македонистите са посочили:

Да видим лъжите на македонистите една по една:

Лъжа №1 на македонистите:

„Според податоците од 1873 година, Вранештица имала 84 куќи со 290 жители христијани (Македонци).[2]“

Като референция на горното твърдение македонистите са посочили „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.92-93.“

Отваряме въпросната книга и не четем за никакви „ 84 куќи со 290 жители христијани (Македонци).“, а за maison (къща на френски) 84 на брой и в тях „290 bulgares“:

Лъжа №2 на македонистите:

„Според податоците на бугарскиот етнограф Васил К’нчов, селото во 1900 година имало 750 жители христијани (Македонци).[3]“

Като референция на горното твърдение македонистите са посочили „Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.257“. Отваряме въпросната 257-ма страница на книгата на Кънчов и там четем, че Вранещица не е населена със „750 жители христијани (Македонци).“, а със 750 християни българи:

Лъжа №3 на македонистите:

„Според секретарот на егзархијата Димитар Мишев, во 1905 година во Вранештица имало 960 Македонци, сите егзархисти.“

Като референция на горното твърдение македонистите са посочили „D.M.Brancoff. “La Macédoine et sa Population Chrétienne”. Paris, 1905, р.156-157.“ Отваряме въпросната 156-157-ма страница на книгата “La Macédoine et sa Population Chrétienne“ и хоп, изненада, там четем за 960 българи, посещаващи църкви на Българската екзархия (екзархисти):

Снимка отблизо на 156-та страница:

Както виждате авторът Димитър Мишев (с псевдоним Бранков) говори за българи, гърци, власи, албанци и цигани населяващи Кичевско, където се намира село Вранещица. От „Македонци екзархисти“ или някакъв друг вид „етнички македонци“ няма и следа дори и в графата за българите, които Мишев е разделил според религиозната им принадлежност: Екзархисти (към Българската екзархия), Патриаршисти: гъркомани и сърбомани, българи униати и протестанти.

Така македонистите от три изречения три пъти излъгаха. Три източника за някакви „етнички македонци“ посочиха и в трите източника за българи пишеше.

Вместо да коментираме лъжите на македонистите, нека препоръчаме на македонците (поне на онези от тях на които истината им е мила и не желаят да бъдат лъгани и манипулирани от сърбо-македонистите) да прочетат една книга и една статия от двама ВМОРО революционери от въпросното село Вранещица, Кичевско:

1) Тома Николов от с. Вранещица, Кичевско, Вардарска Македония – “Кичевско в миналото“, публикувано във в-к “Македония”, бр. 421, 439, 440 и 443, София, 1928 година;

2) Никола Трайков от с. Вранещица, Кичевско, Вардарска Македония – “Монастир Пречиста“, София, 1912 година.

 931 Прочетена,  1 Видяна днес