Избери тема

Историческата истина за него, от първа ръка

Този материал е допълнен и актуализиран на 04.02.2022г. по случай 150-годишния юбилей от рождението на Гоце Делчеввечна слава на героя!

Целта на настоящия материал е да даде насока как могат да бъдат преодолени трудностите в работата на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на Република България и Република Северна Македония.

Както е добре известно, съгласно чл.8 от подписания през 2017г. Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, целта на работата на специално създадената съвместна експертна комисия е да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития.

В изминалите 3 години (този материал е писан през октомври 2020г., бел.а.) от работата на тази комисия не бяха постигнати съществени резултати, като в последната година основна пречка от македонска страна се оказа признаването на българската етническа принадлежност на един от главните апостоли на македонското освободително дело – Гоце Делчев. Дори след възобновяването на работата на комисията след дългата пауза, пожелана от македонската страна, по въпроса няма отбелязан напредък. Напротив, на практика всички официални македонски политически лица, както и членовете на комисията от тяхна страна многократно са заявявали, че отказват да приемат историческите факти. Това неконструктивно становище се поддържа и подклажда от всички основни медии в нашата съседка, което от своя страна възпрепятства работата на учените, а оттам и самото изпълнение на Договора.

В тази връзка, отправяме апел към българското правителство да бъде използвана възможноста, залегнала в чл.12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, а именно – „всяка от договарящите се страни може при необходимост да предложи организирането на допълнителни срещи на Съвместната междуправителствена комисия.“

Съответно, предлагаме министър Екатерина Захариева да инициира такава среща, на която да бъде представен ребром въпроса за изпълнението на Договора, и в частност за справяне с актуалния крайъгълен камък в спора с македонската страна – признаването на обективната истина за личността на Гоце Делчев, като за целта бъде използван събраният доказателствен материал, изложен по-долу тук.

Същият набор от документи предстои да бъде изпратен до медиите, до членовете на Съвместната комисия, до правителствата на България и Република Северна Македония, както и до нашите европейски партньори – Европейска комисия, Европейски парламент, евродепутати, дипломатически корпус, за да бъде запозната международната общественост с аргументираната обективност на нашите искания.

Вярваме, че оповестяването на историческата истина ще способства за преодоляването на спора с насрещната страна по един цивилизован, научен и европейски начин. Това е необходимо, за да може да продължи работата по изпълнение на останалите членове от Договора, целящи задълбочаване на двустранното сътрудничество, паралелно с подготовката за присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз.

КАКЪВ БЕШЕ ГЕОРГИ НИКОЛОВ ДЕЛЧЕВ?

В духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, представяме историческата истина за организатора на македоно-одринската революция чрез опус от автентични свидетелства от епохата – оригинални извадки от книги, статии и документи с мнението на македонски дейци, общественици и революционери, които са били негови съграждани, последователи или другари. В настоящия документ сме поместили като цитати само квинтесенцията на историческите извори, за да представим общата картина в по-лесен за възприемане вид. Пълният набор от документи, заедно с допълнителна информация за отделните посочени автори и оригиналите на техните произведения са достъпни онлайн на посочения в края адрес. Нека видим какво е мнението на съвременниците:

Климент Кузманов Шапкарев, просветен деец и ВМОРО революционер от Охрид. Съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и член на тайния революционен кръжок заедно с него. На 6-ти май 1934 г. той държи сказка на Гоцевото утро, дадено от Пловдивското македонско благотворително дружество “Гоце Делчев”. Сказката е издадена като брошура по единодушното желание на присъстващите на това утро. Климент Шапкарев свършва сказката си за своя приятел Гоце Делчев така:
„По мое мнение Гоце би приел една малка славица – ето каква: да пише някога в историята… че съществува на земното кълбо български народ, че има от тоя народ една част, която се казва македонски българи и които са достигнали до Бело море, заели отечеството на Александра Македонски…и че македонските българи са потомци на Кирила и Методия, щото преди 1000 години дадоха светлина на цялото славянство. Днес същите тия македонски българи работят и се жертвуват за своята политическа свобода“.

Симеон Радев – писател, дипломат и революционер от Ресен, посветен лично от Гоце Делчев във ВМОРО. В статията си “Великите сенки“, публикувана в “Сборник Илинден 1903 – 1921. Сборник в памет на голeмото македонско възстание“, София, 1921 година, казва следното за Гоце Делчев:
“Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.“

Георги Николов Делчев, наричан „Гоце“ – един от най-изтъкнатите български революционери, водач и идеолог на Тайната македоно-одринска революционна организация, организирал населението в областите Македония и Одринска Тракия. Национален герой в Р. България и Р. Македония, от Кукуш.
В писмо до ТМОРО революционера Никола Малешевски от Берово той собственоръчно пише:
„Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани.“
В окръжно послание от 1901 г., писано от Гоце Делчев и Гьорче Петров:
„По обща заповед от Цариград и по предварително обмислен план турските власти в целата страна почти едновременно вземат мерки, които гонят следующите три общи цели: Първо. Да изловят всичките по-живи, по-събудени и по-юначни българи, за които се има донесения, подозрения или просто, за които може да се допуска, че са в състояние да подбудят и водят народа. …Трето. Градовете и селата, даже горите и полетата да стегнат в железен обръч и да стане абсолютно невъзможна всяка обществена деятелност на българина“.

Пейо Яворов, български поет и революционер, войвода на ВМОРО, участник в Балканските войни, личен приятел и пръв биограф на Гоце Делчев, от Чирпан:
Кукуш в противоположност на повечето македонски градове може да се нарече чисто български.“
„В един-два месеца Гоце обходи почти цяла Западна Македония. През всичко това време турските власти го диреха най-усилено и султанът обещаваше за главата му по 500 или по 1000 лири. А той играеше на „криш-миш“ с военните патрули в Тиквешко или пътуваше с файтон в Прилепско, или беседваше с осъдени другари из тъмниците в Битолско, или се надгонваше с потерите в Леринско и Костурско. И познатия Дервиш ефенди говореше в Скопие на българите: „Кажете на тоя юнак Делчев, че аз искам да го видя и да му се поклоня — от цар до говедар ний сме вече изморени, а той сам не се уморява…“
„- Ний тряба да почнем – смяташе той – с нападения от страна на четите върху аскерски отделения и с атентати от страна на решителни момци по железопътни линии, също и по държавни учреждения. И да продължим така, но всякога далече от българското население, което не тряба да излагаме на турски преследвания и жестокости. Българите в Македония носят почти сами върху гърба си товара на революцията – и те са нужни, за да се продължи борбата ни, докато постигнем крайната си цел.“

Милан Антонов, кмет на Куманово, племенник на Гоце Делчев, от Кукуш. На поклонението, организирано от илинденци на лобното място на Гоце Делчев през 1943г., по свидетелствата на Кирил Совичанов той изразил:
„своята радост, че принадлежи на един велик български род, че духът на техният вуйчо ги е ръководил през целия техен живот и че с нищо те не ще оставят да се помрачи неговата светла памет, която ще пазят като зеницата на окото си.“
В своите “Спомени на Милан Антонов, племенник на Гоце Делчев – за неговото семейство – 1977 г.”, публикувано в “Гоце Делчев, Спомени, Документи, Материали“, София, 1978 г. казва следното за своя вуйчо Гоце Делчев:
“Моята майка по възраст е след тета Руша. Ние, братовчедите по майчина линия, много се обичахме, когато сме се събирали, разказвали сме си и сме тачели паметта на вуйко Гоце. В съзнанието на майка и тетите вуйко е бил пример за служба на народа, интернационалист и български патриот.

Мицо Андонов от Кукуш, Егейска Македония, виден български театрален деец, публицист и анархист, племенник на Гоце Делчев. В своите “Спомени на Мицо Андонов, племенник на Гоце Делчев – за неговото семейство – 1977 г.” публикувани в “Гоце Делчев, Спомени, Документи, Материали”, София, 1978 г. пише:
В Кукуш имаше само българи. Администрацията беше турска. На времето жителите на града били 12,000 души. Турците живееха в отделна турска махала. Да са били 1500-2000 души. Немаше други националности. В града живееше само един грък, който се прикриваше. Казваха му Кайджията. През Междусъюзническата война в 1913 г. целият Кукуш избега. Само той остана. Училищата беха български. По вероизповедание 3/4, ако не и повече беха православни. Католиците беха малко.“ В семейството на Гоце Делчев, както и сред кукушани не се говореше за македонска нация, за македонския език като нещо различно от българския народ и език. Питах майка си: защо се бориха вуйко Гоце, вуйко Мицо и вуйко Милан? – “Бориха се за българщината”, ми казваше тя.

Стамат Стаматов, български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство от с. Дренок, Дебърско. Съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и във Военното училище в София. В книгата си “Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов“, София, 1935 година, казва:
„За да си представим Гоце Делчев като младеж-ученик, ще е необходимо да проследим неговите пораншни младежки години в родния му град Кукуш: като син на родолюбиво българско семейство.“
„Ако не беше добър българин, немаше да дохожда чак от Македония да става юнкер“
„Гоце Делчев беше един от великаните, името на когото пълни една епоха – епоха на мощен национален подем… За нас, българите от Македония, това е важно, защото борбата не е свършена, тя продължава и ще продължава“.

Коце Ципушев, учител и виден ВМОРО революционер, близък приятел и кумец на Гоце Делчев, от Радовиш. В своите спомени “19 години в сръбските затвори. Спомени“, София, 1943 година ВМОРО революционера Ципушев си спомня и за срещите и разговорите си с Гоце Делчев:
един от най-големите хора на българскта борба, апостола Гоце Делчев“.
„Гоце Делчев бе истински български юнак, съ горда душа и верно сърце, с непреклонен дух, — честен, скромен, безстрашен, благороден. Той вървеше по стъпките на Левски — еднакво умееше да привлича в делото бедния колибар и видния гражданин, неукия селянин и буйния млад български интелигент“.
„Веднъж, няколко души другари го запитахме: – А бе, Гоце, защо ние се борим за автономията на Македония и Одринско, когато по-добре ще бъде да се борим за освобождаването им и обединяването им съ майката отечество? Тогава Гоце ни отговори: – Другари, не виждате ли, че сега не сме роби на разпадащата се вече турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество”. — Това бе ясната и точна преценка на Гоце за борбата на ВМРО.”

Благой Димитров, учител и общественик, деец на късното Българско възраждане в Македония, от с. Емборе, Кайлярско. Бил е учител на Гоце Делчев в Солунската българска гимназия. Публикува “Лични спомени за Гоце Делчев” във в. “Мир“, брой 12806, София, 1943 година. В тях заключава:
„Делчев имаше много блага душа и бе много привлекателно убедителен. С тази си благост и привлекателност той успе в късо време да разпространи идеите на В.М.Р.О. и да привлече към нейните редове хиляди македонски българи (екзархисти и туркомани).“

Петър Дървингов, легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на БАН, съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш. На 24 май 1924 година в брой 1, година I на списание “Кукуш” публикува своята статия “Дарбите на кукушаните“. Според Дървингов двама са най-бележите синове на неговия роден град:
„водачът от общобългарската църковна борба Нако Станишев и великият апостол от революционната македонска борба Гоце Делчев са вече първи водачи на цела Македония и техното величие е такова на целия български народ.”

Димитър Влахов, революционер, член на Народната федеративна партия (българска секция), ВМОРО, ВМРО, ВМРО (обединета), БКП, Коминтерна и ЮКП, съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш. Идеолог на сърбо-македонизма и един от основателите на комунистическата македонска държава след 1945 година:
Гоце беше българин по народност; той се учи в български училища: Кукуш, Солун, София. Макар и в последните две училища да беше възпитаван в духа на един тесногръден национализъм, Гоце гледаше на всички македонци като на свои братя. Той се бореше за освобождението не само на македонците българи, но на всички македонци. Той не се бореше за да станат българите в Македония господствующа нация, а за да бъдат те и другите народности в Македония свободни.“

Петър Манджуков, ВМОРО и ВМОК революционер и анархист, четник на Гоце Делчев. Заедно с Михаил Герджиков е сред учредителите на Федерацията на анархо-комунистите в България през 1919 година. Член е и на така наречената Женевска група, от с. Мирковци, Скопско. В своите спомени “Предвестници на бурята. Спомени“, София, 2013 г., той свидетелства:
„Но тоя е пътят за освобождението на народите от чуждо иго – казваше Делчев. По него са вървели гърците, сърбите, част от нас българите. По тоя път трябва да вървим и ние, македонците, за да се освободим от турците.“

Константин Д. Станишев от Кукуш, Егейска Македония, български революционер, лекар, общественик и политик, председател на Македонския национален комитет на СМЕО, член-учредител на Македонския научен институт и народен представител в 22-ро и 23-то Обикновено Народно събрание на България. В своята статия “Като вчера да е било!..” (публикувана във в-к “Обзор“, год. II, бр. 71, София, 25 юли 1936 г.) доктор Станишев предава мислите на съгражданина си Гоце Делчев за родината им, която включва планините в днешна Пиринска, Вардарска и Егейска Македония и България:
“Кукушанец един, измъчван от носталгия, бленува за вълшебния кръгозор от хълма Св. Георги и, като на себе си, изрежда: Беласица, Паяк, Кожух, Круша, Дойранското езеро, Солунския залив. . . — „Да, добавя Гоце, хубава е нашата родина. Средногорската красота нийде я нема. А от Рила, Родопите, Стара планина какви ли не по-дивни гледки се откриват. Но, който не е видел Пирин с неговия Ел-тепе от към Банско, той нищо не е видел“.”

Гьорче Петров, виден ВМОРО революционер, български учител, разузнавач и чиновник от с. Варош, Прилепско. На 4-ти май 1919 година по случай 16 години от смъртта на Гоце Делчев Гьорче Петров изнася беседа пред студентите в Софийския университет. Оригиналният ръкопис на български език се пази в семейството на Гьорче Петров, като през 2003 година е адаптиран на македонска норма и издаден в Р. Македония под заглавие “Гоце Делчев и неговото значение во македонската револуционерна организациjа”. В него той пише:
“Животът на Делчев сред народните кръгове се развиваше младежки, но на всяка крачка той приличаше на учител: да разбуди сред българите смелостта, безстрашието и другите качества, за които той лично беше жив пример“.
“Делчев сега ни лежи в сърцата на всички, които по време на неговия живот бяхме с него. Днешното поколение, македонско-българското население, израсло изцяло в революционна атмосфера, калено в борби и страданя, ще бъде готово да следва до край неговите завети за татковината.”

Христо Силянов, революционер на ВМОРО, участник в Илинденското въстание, опълченец в Балканските войни, автор на мемоарния труд „Освободителните борби на Македония“, учредител и подпредседател на Македонския научен институт, от Охрид:
„Една вечер Делчев събира всички четници. Той е възбуден. – Другари – казва той, – нашата задача не е да проливаме кръвта на българи, на хора, излезли из средата на същия народ, комуто ние служим. Но вие знаете всички на кого се дължи предателството в Кономлади, което стана причина да бъдат бити и изтезавани толкова наши братя и което можеше да има и други, много по-страшни последици, ако беше напълно сполучило. Останат ли виновниците ненаказани, те ще продължават своето мръсно дело и ще се множат като гъби след дъжд. Върху нас пък ще тежи страшната отговорност, че с време не сме отрезали пакостните и престъпни ръце, които посегат към светинята народна. Всички маловерници и слаби духом, българи или не, които са в услуга на турската власт, требва да почувствуват, че отмъстителната десница на народната организация е дълга и достига навред извергите и че никоя човешка сила не е в състояние да ги укрие от нейния безжалостен, но справедлив съд.“

Георги Попхристов, легендарен ВМОРО войвода, водач на Илинденското въстание в Леринско и член на Централния комитет на ВМРО, от с. Кърстоар, Битолско. По случай 58 години от Илинденското въстание той казва следното по БНР:
“Но можеха ли те (Гоце Делчев, Даме Груев и др.) изобщо да допуснат тогава, че ше се случи така, че един ден техното българско народностно чувство ше бъде отречено в родните им огнища от невежи или измамени хора. Колко болно ми стана от всичко това! Да се бориш за човешки права и за другите народности в Родината си: власи, евреи, гърци, турци, албанци, цигани и след това да те отрекат като българин – тебе, най-големият борец за свободата на своята земя. Има ли по-голема трагедия от това и по-големо светотатство пред делото на Илинден?!”

Анастас Лозанчев, ВМОРО революционер, член (заедно с Даме Груев и Борис Сарафов) на Главния щаб на Илинденското въстание, от Битоля. В своята телеграма по случай Гоцевите тържества през 1943 г. пише следното:
“Поздравявам другарите илинденци скърбящ, че съм възпрепятствуван от немощи и не мога да се поклоня заедно с вас на гроба на безсмъртния Гоце, най-великия македонски революционер. Гоцевият дух и ние всички ще се успокоим, когато се закръгли и обедини България с Гоцевото родно место и ония на Христо Матов, Лазо поп Трайков и Чакаларов, с полето на дейността на Марко Лерински и Лука Иванов, с най-красивия град на света и с българските светини Св. Иван Бигорски, Св. Наум и Пречиста на Козма Пречистански, Софрони и Дякон Йосиф. Велик Бог. Вервайте и това ще бъде. Илинденци, бъдете здрави!”

Панчо Михайлов, ВМОРО революционер и войвода от Щип. Записал и публикувал българска народна песен от Македония, посветена на Гоце Делчев, в сборника “Български народни песни от Македония“, издание на Щипското благотворително братство в София, 1924 година. Текста на песента можете да видите в основния опус изворни документи, линк към който има в края на този материал.

Народната федеративна партия (българска секция) е българска политическа партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция от минали в легалност членове на ВМОРО. Създатели на партията са Яне Сандански, Христо Чернопеев, Чудомир Кантарджиев и др. В официалния орган на партията „Народна воля“, излизал в Солун в периода 1909 – 1910, в брой 19, год. I, от 25 април 1909 г. излиза и статията „Гоце Делчев“. В нея Яне Сандански и неговите съмишленици от левицата във ВМОРО казват следното за организатора на македоно-одринската революция Гоце Делчев:
Българското население в Македония и Одринско… поставено в невъзможни условия на съществуване и развитие, трябваше да организира и да поведе борба на живот или смърт. В тази мъчителна и неравна борба българският народ в Македония прояви рядка издръжливост… Той даде неизброима плеяда от скромни работници, пропити със светъл идеализъм… Този между тях който най-добре въплощаваше в себе си народните тежнения… – бе Гоце Делчев.“

Благой Видов, ВМОРО и ВМРО революционер и общественик от Кавадарци. В сборник ”Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2“ на Държавен архив на Република Македониjа пише:
„Апостолът Гоце Делчев върши инспекционна обиколка и бърза да обиколи Тиквешията, за да провери какво е положението в тази крепост на българщината. Доволен от видяното в Тиквешията, Гоце рекъл: – Юнак без ятак не може, а Тиквешията е ятак на нашата голяма борба. И днес още по градовете и селата на Тиквешията за апостола Гоце Делчев се разказват легенди, които в годините на робството се шепнеха от уста на уста и крепяха будния български национален дух.“

Лазар Киселинчев от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония, български революционер, костурски войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание. На 6 май 1923 г. във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. III, бр. 18, Киселинчев публикува един гръцки рапорт, в който гърците описват дейността на Гоце Делчев в Егейска Македония:
Действията на българите напоследък са извънредно усилени, приготовляват се трескаво с намерение да обявят повсеместно възстание в Македония. От всякъде продължава внасянето на оръжие и военни припаси, което се раздава на местните жители. […] Напоследък в нашият район – в североизточната част на Македония, се е появил некой си Делчев, който се крие зад гръцкото име Ахилевс, последният не е разбойник, а високо интелегентен и образован човек, който заобикаляйки селата раздава пушки на селяните и същевременно ги организира по един завиден начин.”

Григор Михаилов от Тетово, Вардарска Македония, участник в Илинденско-Преображенското въстание. В книга 9–10 (49–50) от септември–октомври 1933 г. на сп. “Илюстрация Илинден” са поместени спомените му, озаглавени “Основаването на местен революционен комитет гр. Тетово (По спомените на Григор Михаилов)” . От тях става ясно, че комитетът е основан с помощта на Гоце Делчев, който бил доста подозрителен и предпазлив да не би човекът, на който се поверява организационната работа в града, да не е българин:
„Когато слезнах в хана, взеха ме за турчин, защото облеклото ми беше чисто тетовско и ново. При разговора, аз попитах за учителя Иван поп Захариев, който ми беше зет. Тогава чак разбраха, че съм българин. Вечерта бех представен на Гоце Делчев, у когото също се яви едно съмнение, обаче, след уверенията, дадени от зет ми Иван поп Захариев и след прочитание на писмото от Христо Червенелеков, увери се, че съм българин. Събранието стана в една голема стая, където имаше три маси. До едната маса застана Г. Делчева…“

Илия Ращанов от Велес, Вардарска Македония – български учител и ВМОРО революционер, ръководител на Серския революционен комитет на организацията и член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание. В своята телеграма по случай Гоцевите тържества, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, година XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г.) казва за Гоце Делчев и неговите другари следното:
Поклон пред паметта на великия син на Македония, Делчев – Ахил – патриарх на макед.[онското] революционно движение. Слава и чест на бунтарите мои другари – Димитър Гущанов, Ников, Лука поп Теофилов и плеада революционери строители на свободна Македония, радетели за величието на българското племе. Благопожелания за дълъг живот на живите другари револ.[юционери].”Лазар Плавев от Велес, Вардарска Македония, ВМОРО войвода във Велешко, основател на македоно-одрински дружества в Аржентина, член на ВМРО (Обединена) и председател на Илинденската организация в Скопие. В своята телеграма по случай Гоцевите тържества (“Поздравителни телеграми по случай Гоцевите тържества“, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, година XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г.) пише:
“Илинденци от Скопие изпращат най-сърдечен поздрав на другарите илинденци от Сер и се прекланят пред скъпата памет на безсмъртния Гоце и неговите верни другари загинали за народна свобода и българско име.

Никола Разлогов, юрист, революционер, участник в Илинденското въстание и деец на ВМОРО, ВМРО (Об.) и БКП, от Банско. В Централния Държавен Архив на България се пазят неговите спомени за срещите му с Гоце Делчев и Яне Сандански, в които казва, че двамата войводи са били най-големите защитници на българите в Македония:
След Гоце Делчев, българите в Македония загубиха втория си голем защитник и борец за свобода – Яне Сандански.“

Станиш Накев от с. Грамадна, Кукушко, Егейска Македония, кукушки войвода на ВМОРО. В своите спомени озаглавени “Станиш Накев за атентата при река Ангиста и за гибелта на Гоце Делчев (януари-април 1903 г.)” свидетелства:
“…И там дойде един доста интелигентен търговец да бере тютюн, още с един грък търговец. Този грък искал да се срещне с българска чета, коя и да е, само да види българи комити. Ние му казахме да дойде и дойде при нас. След ръкуването почнахме интимен преговор. Делчев говори по български, аз му превеждам на турски, защото гъркът не знаеше нито една дума български. Делчев казва: “Е добре, да се раздели Македония, няма да стане добре за народа, защото ето един пример: тези българи, които ще останат в Сърбия, нали ще са под робство; тези гърци, които остават под България, нали ще бъдат роби. . . По-добре ние, македонският народ, да си бъдем отделно, без разлика на гърци и сърби, и българи, да се гледа право към всички. . .”Гъркът беше много благодарен от Делчевите думи. Само гледаше в Делчевата уста да проговори нещо повече…”

Арсени Йовков, ВМОРО революционер, представител на левицата в организацията, от с. Селци, Стружко. В своята статия “Български народни песни“, публикувана в сп. “Листопад“, год. V, книга 5, София, 1924 година, той казва:
„Все пак в тая част виждаме, как българския народ в Македония възпева на български своите революционери. Пее той и за Битолската бесилка на Алексо Турунджов, и за Мише Развигоров, и за Делчев, и за Иван Алабака и за Йордан Пиперка.”

Методи Стойчев, ВМОРО войвода, участник в Илинденско-Преображенското въстание, доброволец в Българската армия по време на Балканските войни, член на Илинденската организация, от Крушево. В статията си “Гоце Делчев (по-случай 39 години от смъртта му)“, публикувана в сп. “Илюстрация Илинден“, книга 5 (135), София, 1942 година, пише следното за Делчев:
“Днес сме се събрали да дадем израз на нашата дълбока почит, да се поклоним пред паметта на най-достойния син на борческа Македония, Гоце Делчев, който е записал вече със златни букви името си в страниците на българската история, по случай 39 год. от неговата твърде ранна кончина. Кой бе Гоце Делчев? Гоце. Така си го зовехме. Тъй си е известен и всред народа. Мило, галено, свойско. Както си го е зовела и нежната му майка, Султана – добродушна, милостива, набожна българка. Роден на 23.I.1872 г. в Кукуш, в най-близко съседство със Св. Гора на Паисия великия Гоце е расъл под влиянието на развихрилото се вече възраждане на българския дух.“
“Падна Гоце, за да възкръсне въ душата на всеки българин – да го тачи тя и да се слави с подвизите му.“
„Останали са му 4 сестри, които ежегодно на имения му ден се явяват пред костите му да отслужат скромна панахида за своя голем брат и велик българин, чиято памет ще се слави до като българин съществува на света.“

Константин Кондов, ВМОК и ВМОРО войвода, участник в Четническата акция и Горноджумайското въстание, доброволец в Българската армия по време на войните за национално обединение, от Прилеп. В спомените си Кондов говори за срещите си с Гоце Делчев:
„Един ден Гоце Делчев ме изведе от пансиона и заедно се настанихме в хотел “Дамаско” на Вардар капия, чийто съдържател бе кукушанин, личен българин и негов роднина….. С Гоце Делчев престоях в хотел”Дамаско” неколко дни. При нас идваха българи, живущи в града или пристигнали временно в Солун по търговия. Двамата с Гоце приобщавахме гостите със светения революционен огън и смело хвърляхме в техните жаждущи души семето на пробуда, на съзнание, на родолюбие и на борба с народните потисници. Мнозина подведохме под клетва.“

Славейко Арсов, войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, от с. Ново село, Щипско. В своите спомени, издадени през 1925 година в София под името “Въстаническото движение в югозападна Македония (до 1904 год.)”, той разказва:
„След свършека на събранието Делчев по отделно говори както на Марко (Лерински) така и на мене; даде ни наставления за бъдещите ни действия, как да се прилага плана за агитирането, именно как да се постъпва в смесените села, гдето имаше и гръкомани; да се говори, че целта на четите не е да стават българи или гърци, а да се освободят от турците та сетне кой какъвто ще да става. В чисто екзархийските села се обясняваха лошите страни на живота, правеше се бегъл исторически преглед на турското иго и пр. Обясняваше се, как е било едно време българското царство силно, кои са били причините да падне под турци, сиреч несъгласието.“

Кирил Хаджидинев от Дойран. В своята книга “Дойран. Разцветът и гибелта на един град“, издадена през 1960г. той пише за една случка, свързана с Гоце Делчев:
„Знаменателен стана следният случай при едно от преминаванията на Гоце Делчев през Дойран. Това беше, ако не се лъжа, през лятото на 1898 или 1899 г. Аз бяха още дете. Помня, че Делчев гостуваше у дома. …. И днес дори, като си спомня за нея, винаги правя сравнение с една известна случка из живота на друг велик българин – случката с Левски в бръснарницата.“

Георги  Баждаров, революционер, учител, журналист, деец на ВМОРО, задграничен представител на ВМРО, от село Горно Броди:
„Тука Гоце проагитира пред мен един изостанал непокръстен селянин. Седнал кръст-нозе до огнището, съсредоточен в себе си, Делчев излагаше простичко и ясно положението на християнското, предимно на българското население в Турция.“

Лазар Томов, общественик и ВМОРО революционер, председател на Серския окръжен комитет на организацията, активен деец на Илинденската организация, от с. Годлево, Разложко. В своя реч през 1943 година по случай 40 години от смъртта на Гоце Делчев на лобното място на Гоце Делчев в с. Баница, Серско, той казва:
“Драги Илинденци, братя българи, ние идем почти от всички краища на хубавата българска земя, за да се поклоним пред светлия образ на най-великия български син, Гоце Делчев, пред хрисимия идеалист, учител и войвода Д. Гощанов и другарите им, паднали за свободата и обединението на бълг.[арския] народ на 21 април 1903 г. при с. Баница, недалеч от вашия хубав град Сер.”
„На 5 май 1903 год. с. Баница, Серска околия, вражески куршум прониза сърдцето, което туптеше за Македония, падна великият българин Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол за свободата на Македония.“

В статията си “Гоце Делчев, апостолът на свободата. По случай 40 годишнината от смъртта му”, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, год. XV, книга 4 (144), София, април 1943 година пише следното:
“В неравна борба с врага Гоце падна, но делото му още повече се възвиси. С неговата смърт духът на борческия бълг[арски] народ нарастна, и с несъкрушима сила се прояви едва 3 месеца след това. (…) Македонският българин употреби гигантски усилия, за да се сдобие със скъпата свобода на своята родина, идеалът му се постигна заедно с разгромлението на враговете.
Делото на Гоце не угасва, и многобройните му приятели и последователи не престанаха да творят сила и мощ за устояване интересите на всички българи.
“Вечна слава на великия апостол на македонската революция Гоце Делчев, който падна убит за свободата на целокупния български народ. Да пребъде делото му във вековете.”

Кирил Христов Совичанов, просветен деец, ВМОРО революционер и председател на Илинденската организация, баща на големия български оперен певец Борис Христов и на офицера от Българската армия и член на ВМРО Николай Христов, от Битоля. В пътеписа “На поклонение на лобното место на Гоце Делчев“, сп. “Илюстрация Илинден“, год. XV, кн. 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г. Совичанов описва поклонението, който той извършва заедно с 93-ма илинденци и бивши учители:
„Който за България умре, – бе казал великият Левски – той вечно с България ще живее“, а Ботев изрече: – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. За България Гоце умре, затова с България вечно ще живее.“
Описва надписа на паметната плоча, поставена от Илинденци на лобното място на Гоце:
“В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина – България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода,(изредени са и другите загинали в сражението).“

Тодор Попадамов, ВМОРО революционер, член на Прилепския околийски революционен комитет на организацията, доброволец в Българската армия по време на Балканските войни, от Прилеп. През 1943 г. по случай 40 години от смъртта на Гоце Делчев българската държава организира тържества. Списанието на бившите македоно-одрински революционери и участници в Илинденско-Преображенското въстание “Илюстрация Илинден” публикува редица телеграми изпратени от македонски дейци по повод събитието. Една от телеграмите е и на Тодор Попадамов:
“(До) Ком.[итет] по отпразднуване паметта на Гоце Делчев – Сер
Прекланяме се пред светлата памет на Гоцета и всички Серчани паднали за свободата на Българския народ. Вечна да бъде паметта им.”

Михаил Чаков от Гумендже, Егейска Македония, околийски ВМОРО войвода в Петричко, Драмско, Кумановско, Велешко и Серско. Има големи заслуги за запазване костите на Гоце Делчев. В статията “Последните дни на Гоце“, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, год. I, книга 3, София, юли 1927 г. П. Чернопеев предава записките на Михаил Чаков, в които са описани последните дни на Гоце Делчев:
На 20 април 1903 год. моята чета и тая на Гощанова, всичко 14 души заминахме за с. Баница да посрещнем Делчева, който пристигаше от Солун, уви, за лобното си место. Щом се настанихме в определената къща, влезна Гоце, поздрави ни с добре дошли и продължи: “Разиграхме шишоките шалвари на солунските ханъми; така ще раздрусаме из основи гнилата Отоманска империя” и понеже между нас се намираха неколко външни лица, той отсече: “Подробностите ще ви разкажа другиден, на Гергьоевден в Ловчанската курия”. Той не дочака това. Смъртта вече дебнеше по стъпките му. Предателска ръка бе извършила своето. Черни облаци се виеха над Баница и предвещаваха буря. С пукването на зората, на другия ден, 21 април, извикания от Серес аскер бе обградил от всекъде селото и почна развязката на трагедията, най-големата, може би, която е преживявало българското племе в Македония.

Петър Стойков от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония, български поет, публицист, общественик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет. В своето списание “Бунтовник (Месечно илюстровано списание с войводски-въстанически портрети)”, брой 3, София, 1903 г. твърди:
Делчев е роден в гр. Кукуш (Македония) през 1871 година от православни родители българи.

Никола Зографов от с. Ораовец, Велешко, Вардарска Македония, български просветен деец и ВМОРО революционер. През 1895 г. е назначен от Гоце Делчев за пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил. По идея на Гоце създава бомболеярна на ВМОРО в кюстендилското село Сабляр. Води изключително активна кореспонденция с войводата Делчев. В спомените си издадени в София през 1927 г. и озаглавени “Строежа на живота. Едно обяснение на въпросите: 1. Как се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бъде извоювана автономията на Македония и Одринско (Принос към историята на революционна Македония).”, Зографов пише:
Гоце Делчев, човек с широк кръгозор на теории и принципи за свобода, в когото всички възвишения на човешката мисъл намираха простор, стана центъра на българите идеалисти. В него те намираха най-подготвения си водач.“ „На 21 април с.г. турците убиват Гоце Делчев в с.Баница – Серски окръг. Угасна най-светлата звезда, която майка българка от Кукуш беше подарила на Македония“.

Даут Саади Леви от Солун, Егейска Македония, главен редактор на солунския вестник “Journal de Salonique“, изтъкнат османски служител и дългогодишен глава на солунската еврейска общност. В кратка редакторска статия на “Journal de Salonique” от 2 януари 1905 г. той съобщава за убийството на предателите на Гоце Делчев в село Баница от българската чета на Георги Радев Бродалията.
“Населението на Баница, село намиращо се на 4 часа разстояние от Серес (Сѣр), е открило на една стръмна скала, труповете на двама старци и на двама млади българи. Това ужасяващо откритие е развълнувало малкото село. Властите веднага са информирани и са изпратили една съдебна комисия да разследва. Близо до телата на двамата старци е намерено писмо, написано на български език, в което пише: “ Хората, които предадоха Делчев през 1903 г, вече платиха за кръвта на войводата.” Двамата старци са били пренесени в жертва точно върху гроба на Делчев, а другите двама са били обезобразени на местото, на което българския войвода е паднал от куршумите на (османския) отряд. Войските, които се намират около Баница активно претърсват района за да открият авторите на това дръзко престъпление.”

Туше Делииванов от Кукуш, Егейска Македония, виден български революционер, председател на Околийския революционен комитет на ВМОРО в Кукуш и задграничен представител на ВМОРО в София. Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г. и един от учредителите на Народната федеративна партия (българска секция). През 1933 г. Кукушкото благотворително братство издава вестник “Гоцев Лист” в памет на тридесетгодишнината от геройската смърт на сърцето на ВМОРО – Гоце Делчев. Изданието съдържа статии от кукушани и съратници на Гоце сред които е и Туше Делииванов – лично заклет за член на БМОРК от войводата Делчев през 1894 година в Щип. В статията „Гоце Делчев. Повърхностни спомени“ Делииванов пише, че е „най-верната и сполучлива характеристика за Гоце Делчев“ е тази дадена му от големият дипломат, писател, историк, публицист и ВМОРО революционер (заклет лично от Делчев на 16 годишна възраст) Симеон Радев от град Ресен:
Делчев бе един праведник – с кама в пояса. Легендата го представлява като една бесна хала – и наистина, никой не бе равен нему по смелост – но в неговата природа преобладаваше мечтателност. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетения будеха бунт в душата му; всички крайни бленове за преустройство на обществеността му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.

Кръстьо Велянов от Крушево, Вардарска Македония, журналист, писател и ВМРО революционер, един от основавателите на Македонското студентско дружество “Вардар”. В статията си “Дамян Груев и Гоце Делчев“, публикувана в сп. “Отец Паисий“, год. XI, книга 6, София, 1938 г. Кръстьо Велянов казва:
“Сред освободителните борби на българския народ съответно место ще заемат и усилията и жертвите на българите в Македония и Одринско. Вътрешната македоно-одринска революционна организация е израз на неотразимия стремеж на тези българи да извоюват свободата си. Техната организация е продължение от делото на Левски, Ботйова и другите български апостоли, които поставиха начало на революционната борба за освобождението на българския народ.” “Груев и Делчев са действували при много по-благоприятни условия, отколкото Левски и Ботйов, които е требвало да събуждат от робска дремка цел народ, които е трябвало да разорават целина и да посеват бавно, сред непреодолими пречки, семето на бунта. Техното дело е дело на първоучители. Груев и Делчев са техни ученици. Те тръгват от там, до дето са стигнали Левски и Ботйов, и продължават по-нататък. Затова революционната борба в Македония и Одринско е продължение от борбата за освобождение на всички кътове от българското отечество.

В ДОПЪЛНЕНИЕ, ПРЕДСТАВЯМЕ И НЯКОИ МНЕНИЯТА НА ПО-КЪСНИ МАКЕДОНСКИ ЛИЧНОСТИ – ОБЩЕСТВЕНИЦИ, ПОЛИТИЦИ, ПИСАТЕЛИ, ЧАСТ ОТ КОИТО СА СРЕД СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДНЕШНИТЕ УПРАВНИЦИ НА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ  

Венко Марковски, български и македонски писател, член на БКП, македонист, участник в комисията, която създава съвремения македонски език и писменост, политически емигрант в България, от Скопие. В “Легенда за Гоце“ описва спор между Иван Гарванов и Гоце Делчев:
“Гоце:
Очите ни да ослепеят,
езикът ни да онемее,
дори сърцата да изтръгна –
ще бъдем българи докато свят светува!”

В своята автобиографична книга “Кръвта вода не става“ пише:
„Гоце Делчев е начело на Българските македоно-одрински революционни комитети – организация на българското население в Македония и Одринско, която по-късно ще се преименува във ТМОРО и ВМОРО“
„ръководителите на ВМОРО (като Г.Делчев, Груев, Сарафов, Петров, Тошев и др.) са българи, с определено българско национално съзнание“.
„Езикът на апостола на революционното движение Гоце Делчев е изключително богат и пределно точен литературен български език.“

Димитър Талев, български писател, главен редактор на органа на ВМРО – вестник „Македония“, от Прилеп. През 1942 година издава биографичният очерк “Гоце Делчев“, в който пише:
“… Гоце Делчев се е родил в Кукуш – тая стара и яка крепост на българската народност в южните предели на българското отечество … Гоце Делчев още от оттук и ден след ден изгради най-здравата опора за всека своя мисъл и дело, виждаше все по-ясно единствената и върховна цел в живота си, виждаше и суещаше с целото си същество образа, живото въплащение на идеали и стемежи, а това беше Македония и целата поробена българска земя, нейните люде, техните страдания и техното освобождение от чуждо иго.”
“Подобно на Каравелов и Левски, на старите български революционери, чиито идеи и опит използуват създателите на македонското революционно движение, по същия път, както Каравелов и Левски, които са негови учители и вдъхновители, Гоце Делчев стига до твърдото убеждение, че поробените българи требва да разчитат преди всичко на своите собствени сили…“
“В началото на 1900 година Гоце Делчев требваше да замине за Одринско, за да заздрави връзките между тая област и Македония; освободителното дело на всички поробени българи беше и требваше да бъде общо, както беха общи и еднакви страданията и копнежите им.”

Димитър Попевтимов, журналист, общественик, деец на левицата в македонското освободително движение, на БКП и ЮГП, от Ресен. Автор е на първия буквар на новосъздадения македонски литературен език от 1945 година. През 1937 година във Варна публикува брошурата си „Делото на Гоце Делчев“, в която казва:
„Естествено беше, тъй като основателите ѝ Гоце, Даме, Пере и пр. се чувствуваха като българи…. Вътрешната Мак. Рев. Организация издигна самостоятелни цели на движението – образуване от Македония на самостойна област със свое самостойно управление…“
„В името на тая борба Гоце канеше всички македонци: българи и не българи, християни и не християни, бедни и богати, прости и учени“.
“От това гледище нова България не познава по-добър приятел на българския народ и по-добър български патриот от Гоце.“

Димитър Чкатров, революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО) от Прилеп. В статията си “Гоце Делчев – апостолът на освободителното движение в Македония. По случай 40 години от геройската му смърт“, публикувана във в-к “Вестник на вестниците”, бр. 149, София, 2 май 1943 година пише следното:
“Името на безсмъртния наш великан Гоце Делчев е легенда. Революционната история на българския народ посочва само неколко имена на великани от нашето борческо минало, които са действували така магически върху народната душа и народната фантазия, както е действувал Гоце Делчев през своето бурно съществуване и след своята смърт. Делчев е от величината на Левски, Ботев, Груев и неговият образ излъчва същото сияние, което излъчват образите на тия прекрасни синове на българската земя. Той олицетворяваше светостта на Македония и на целата българска нация…“ и “На 4 май по наш стил 1903 г. загина един от най-блестящите синове, които е дала българската нация. Но Македония не загина, българския дух в нея не изчезна. Само три месеци след смъртта на Делчева, този дух се разрази стихийно в Илинденското въстание, което покри с кръв и слава нашето отечество.”

Пецо Трайков Гировски от с. Върбени, Леринско, Егейска Македония, български офицер, преспански и лерински войвода на ВМРО, член на ЦК на ВМРО (Протогеровисти), командир на комунистическата Народоосвободителна бригада “Гоце Делчев”, член на АСНОМ. В книгата си “Национализмът на Скопските ръководители” издадена в София през 1949 г. той се възмущава от започналото отричане на българското име във Вардарска Македония (част от Югославия) и казва:
„Защо Колишевски крещи против това, което пишеха някои социалисти преди 40-50 години, за “македонските българи”, когато по това време македонците изобщо са се чувствували българи? Даже и първоапостолът на македонското революционно-освободително движение Гоце Делчев сам се наричаше по народност българин. Знае ли Колишевски, че след разпокъсването на Санстефанска България, на редица места в Македония изникнаха бунтове и протестни въстания против постановленията на Берлинския конгрес? (разложкото, креснеското, пехчевското и др. въстания).“

Дино Кьосев, общественик, журналист и историк, член на БКП и ВМРО (обединена), съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш. През 1967 година в София издава сборника “Гоце Делчев. Писма и други материали“, в който посочва:
„най-изтъкнатията деец на националноосвободителното движение на българското и на другото поробено население в Македония и Одринско от първите години на революционната борба до навечерието на Илинденско-Преображенското въстание.“
„Г. Делчев напуска Военното училище през есента на 1894 г. По това време вече развива организационно-политическа дейност създадената в Солун тайна революционна организация под името Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) начело с Централен български македоно-одрински комитет (ЦБМОК). Това е първата самостоятелна революционна организация в Македония и Одринско, продължителка на делото на българската национална революция.“

„Гоце Делчев е революционен демократ, отличаващ се със своята дълбока хуманност и живо чувство за социална справедливост. Той е голям български патриот и непримирим борец за свободата на народа, за благото на човека. Убеден интернационалист, Гоце мечтае за разбирателство и дружба между народите. Той е верен ученик и достоен последовател на великия Левски.“
Кьосев описва родния дом на Делчев по следния начин:
В това скромно българско семейство на 23 януари 1872г. се ражда Гоце като първо мъжко дете”.

Гиро Золумов, емигрантски деец от село Габреш, Костурско. В своята статия “Поклон пред Илинденските герои“, публикувана във в-к “Македонска Трибуна”, год. 27, бр. 1380, Индианаполис, САЩ, 30 юли 1953 година, пише:
„Дошли са между нас нови фарисеи, които се опитват да заблуждават и спъват освободителното дело. Македония, с граници към България и Гърция била свободна? Даже “паметник” на Гоце Делчев направили и с помощта на комунистическото правителство от България пренесли (какво предателство!) костите му в Скопйе. Каква хитра демагогия, за да излъжат честния македонец и като го заблудят да постигнат целта на шумадийските сърби – унищожение на българщината в Македония. Плаши ги името българин.“

Иван Катарджиев, македонски историк и общественик, академик на Македонската академия на науките и изкуствата, смятан за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”, от с. Плоски, Светиврачко. На 03.07.2012 г. в интервю за македонския вестник “Утрински весник“ признава:
Гоце Делчев, покраj тоа што се чувствуваше Бугарин… – Сакате да кажате дека и Гоце Делчев се чувствувал како Бугарин? – Да.”
В книгата „Зашто ние македонците сме отделна нациjа. Избрани дела“, издадена под негова редакция от Държавен архив на Република Македониjа, е изложен част от спора между създателите на днешната македонска нация –
Васил Ивановски, (комунистически деец, публицист, „теоретик“ на „македонската нациjа“ в рамките на ВМРО (обединена) и деен участник в македонизацията на Пиринска Македония, от с. Головраде, Костурско) и
Лазар Колишевски, югославски политик, виден функционер на МКП, председател на СФРЮ, от Свети Никола:
„Ивановски не криел раздразнението си от Лазар Колишевски, който се бил съгласил веднага с Джилас, че заседанието на комунистите от АСНОМ станало на Илинден 1944 нямало нищо общо с Илинден 1903. За Гоце Делчев пък Лазар Колишевски твърдял, че е „един българин без значение за Македония“.

Гале Галев, от с. Съчево, Струмишко, юрист, университетски професор, декан на Правния факултет и заместник-ректор на Скопския университет, министър на образованието на Р. Македония. В своя статия от 26.09.2019 пише:
„Овде со право може да се постави прашањето, што, во овој случај, било преовладувачко Делчев да се издигне толку високо во свеста, пред сѐ, на својот народ, разбран во негова смисла на поимање на тој народ. Ако во барањето на одговорот на ова прашање појдеме само од неговото народносно чувство (бугарското) тогаш тешко би можело да се прифати дека, ете, сета слава што му се припишува на Делчев произлегува токму од ваквото негово чувство на припадност, па поради тоа тој во историите на двете држави треба да биде приопштен како бугарски револуционер, кој, како што вели бугарската страна, „се борел за ослободување на Македонија“

Александар Стојановски, македонски историк от Куманово, Вардарска Македония, публикува в Скопие през 1992 година сборника “Турски документи за убийството на Гоце Делчев“, издание на Архив на Македониjа. В сборника можем да видим следните османски документи:
В телеграма от мутисарифот на Серес се говори за бунтовната обсебеност на българите в Серско, подклаждана от Гоце Делчев:
Се известува дека погубениот прочуен бунтовник Делчев се заканувал и го поттикнувал да се крене на бунт целото селско население и дека от изjавата на фатениот ранет при судирот во Баница, бунтовникот Горги, се дознало за присуство на оружие скоро во секое село. А на властта, според поранешното известуванье, и е позната и е беспорна бунтовната опседнатост на Бугарите од серското село Ронди, како и нивната деjствителна помош и заштита на комитските дружини.“
В друг един интересен документ от сборника се разбира как Гоце Делчев инструктирал македонското население да не ходи при османските власти, а при българските учители из Македония.
Фатениот ранет бунтовник при судирот во Баница, Горги, син на Стоjан од Савjак, во протоколираната изjава при денешното сослушуванье рекол дека нивниот убиен водач Делчев, со своите приврзаници, се заколнал на општо востание на селаните; отсега натаму за споровите кои ке се поjават мегу селаните да не се обракаат на властта, туку своите жалби да им ги соопштуваат на бугарските даскали во селата
В телеграма до Високия Генерален инспекторат на Царския Румелийски вилает се докладва:
Четата на Делчев, еден од прочуените челници, составена од 21 бунтовник, на кои им се придружиjа и бесрамници од бугарското население, така што заедно достигнаа приближно седумдесет до осумдесет (души), биле опколени од страна на одредите на царската воjска во селото Баница…”
В сборника срещаме и документ от Канцеларията на кореспонденция на Великия везир, в който се съобщава за смъртта на Делчев:
На дваесет и вториот ден од април (5 маj) во селото Паниса во раце падна мртов еден од челниците на бугарските комитети, по име Делчев

Денко Малески, политик, политически аналитик и пръв министър на външните работи на Република Македония и постоянен представител на Република Македония в ООН, от Скопие. В интервю за българската Телевизия Европа от 28 април 2020 година прави следното признание за Гоце Делчев:
„Водещ:
– Гоце Делчев защо се превърна в такъв предмет на спор след като самият той се е самоопределял като българин?
Денко Малевски:
– Тоа е точно, той се е определял како българин, тоа е така, не може да се порекне неговото българско национално чувство, се разбира.“


Стево Пендаровски, политолог и пети президент на Северна Македония, от Скопие. В интервю за предаването „360 Степени“ от 21.6.2019 г., ТВ Алсат:
„Значи, неспорна историска вистина е, за сите што имаат малку познавање од тој историски период, дека Гоце Делчев се изјаснувал како Бугарин.“

Драги Георгиев от Струмица, Вардарска Македония, македонистки историк, османист, директор на Института за национална история, член на Академията на науките и изкуствата на Република Северна Македония и съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония. В свое телевизионно интервю той признава:
точно е дека Гоце Делчев во писмото до Никола Малешевски кажува дека е бугарин. И за бугарскиот народ, пишува нели, да цитирам, бугарското племе… ние сме дел од бугарското племе… и дека тие поделби мегу тоj народ довело до тоа да бидат во таква ситуациjа, во тоа време од 1903-та и тука ние не можеме да го негираме тоа

Македонската патриотична организация (МПО), САЩ. В редакторска статия от 1948г. на официалния орган на МПО – вестник „Македонска Трибуна“:
“Днешните македонски ръководители, изпълнявайки заповедите на ръководителите от Белград, искат да превърнат Вардарска Македония в една страна, където да господствува тесногръдият национализъм и шовинизъм, където Гоце Делчев и Яне Сандански (Б. Р. – къде останаха Груев, Тошев, Матов, Сарафов, Лаз. п. Трайков, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов, Георги Сугарев, Христо Узунов и десетки други честни борци паднали за българщината в Македония) всички ръководители на Илинденското въстание, ако беха живи сега, щеха да ги обявят за великобългарски шовинисти, не за друго, а за това, че не знаят да говорят и пишат на друг език освен български. Македонското население от Пиринския край не иска да се дели от своите български братя, от българския народ. Защо Поптомов мълчеше преди, а сега казва тези неща? Верно е че тайфата около Влахов и Колишевски щеше да нарече Делчева, ако беше жив, великобългарски шовинист, тъй както е верно, че поптомовци и калайджиевци наричат днес Иван Михайлов, великобългарски шовинист, защото и той не се отрича от българския си език и брани българщината по всички фронтове. Но щом Поптомов е знаел това, защо тогава той участвува в съзаклятието, в грозното предателство, и изпрати и предаде светите кости на Делчев тъкно на ония срещу които днес бълва огън и жупел? Македония никога нема да прости, верваме ние, това най-позорно престъпление в историята на нашия народ. Бедният Гоце! Действително, ако беше жив в своя ураганен гнев той не само щеше да обругае Влаховци и Колишевски, но щеше да тури в дън-земя и онези, които смутиха покоя му в Илинденската организация като взеха насилствено костите му и ги продадоха на сърбоманите. Не ги е срам! Мълчете, поне вие за Гоце Делчев сега немате никакво право да говорите!”
Във вестник „Македонска Трибуна“, бр. 1367, година 27, 30 април 1953 година, Индианаполис, САЩ, е публикуван цитатът от Симеон Радев:
“Делчев бе един праведник – с кама в пояса. Легендата го представлява като една бесна хала – и наистина, никой не бе равен нему по смелост – но в неговата природа преобладаваше мечтателност. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетения будеха бунт в душата му; всички крайни бленове за преустройство на обществеността му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.

Любен Топчев, емигрантски деец на МПО в Бразилия и Америка, брат на Стефан Топчев – един от пете убити от УДБА Струмишки студенти, от Струмица. В свой Фейсбук пост от 28 септември 2020 година Любен Топчев коментира претенциите на македонистите, които искат да изкарат Гоце Делчев всичко друго, но не и това, което е бил – българин от Македония:
“Поводом споро со ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ јас просто неможам да разберам дали Гоце неје роден од мајка или је бес род. Гоце Делчев никаде неје одрекол дека неје Бугарин.
Крстан со сведочанство като Бугаеин со име Гоце.
Но неоспорим факт је дека се борил за Македониј исто така неуспорим факт дека је Бугарин.

Блаже Ристовски от с. Гърниково, Тиквешко, Вардарска Македония, македонистки учен и общественик, академик, македонист, дългогодишен директор на Института за фолклор “Марко Цепенков” на Социалистичка република Македония. В донос от 1974 година директорът на УДБА за Социалистичка Република Македониjа Иван Бабамовски съобщава за един разговор на агент “Нико” и Блаже Ристовски (тогава директор на Института по фолклор “Марко Цепенков“). Агент Нико му казал, че някои работи в книгата на Ристовски го „бунат“ (притесняват), а именно, че там пишело „Прилепчани са българи“. Ристовски се защитил като обяснил, че „Нито со един збор никъде Цепенков не се представил като македонец“. Това обаче не било пречка да го представят като заслужен деец на Македония. След това Ристовски направил сравнение с Гоце Делчев, който „загинал за свободата на Македония, но никъде не се писал македонец, а българин“. Ристовски продължил да обяснява, че „Никой от македонските преродбеници (възрожденци) не говори, че е македонец“. Ристовски (явно с досада) му обяснил на агент Нико, че вече се е наслушал на подобни дискусии, ама за това „немало гайле“.

Съюзът на македонските студентски дружества в чужбина е организация на студенти от Македония. Създадена е през 1925 година в Лайпциг като има клонове във Виена, Мюнхен, Будапеща, Женева, Брюксел, Страсбург, Марсилия, Гренобъл, Нанси, Лиеж, Болоня, Рим и Хайделберг. СМСДЧ издава множество пропагандни картички, една от които е следната: с лика на Гоце Делчев и цитата на Симеон Радев от Ресен, лично заклет за член на ТМОРО на 16 годишна възраст от войводата Делчев:
“Делчев бе един праведник – с кама в пояса. Легендата го представлява като една бесна хала – и наистина, никой не бе равен нему по смелост – но в неговата природа преобладаваше мечтателност. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетения будеха бунт в душата му; всички крайни бленове за преустройство на обществеността му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.

Катерина Колозова от Скопие, Вардарска Македония, македонски философ и професор. В предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ по Телевизия Европа от 3-ти ноември 2020 г. Колозова признава, че Гоце Делчев се е декларирал (самоопределял) като българин:
„Има една точка, за коя може и мора да се согласиме дека е точна. Например не е спорно дека Делчев се декларирал како бугарин. Тоа не е спорно. Фактите го говорат, и документите го говорат тоа. Интерпретациата почнува от точката на поставуванье прашане што значи тоа за нашата история, што значи тоа за българската история?“

За финал, представяме и един любопитен факт отпреди няколко години, произтичащ от Белград – родното място на македонизма:

През 2016г. по предложение на сръбския министър на вътрешните работи Небойша Стефанович в Белград е сменено името на улица „Гоце Делчев“. Причината е, че според сръбските власти Гоце Делчев като основател и ръководител на македонската революционна организация и на Българската македоно-одринска революционна организация /БМОРО/ няма никакви заслуги нито за Сърбия, нито за Белград. Нещо повече организацията, която ръководи е откровено антисръбска”Горан Весич, сръбски политик, зам.кмет на Белград. Според д-р Александър Животич от Историческия факултет в Белград „От историческа научна гледна точка Гоце Делчев не може да има заслуги, които да оправдават съществуването на улица на неговото име в Белград. В действителност заслугите на Гоце Делчев за македонския народ са минимални. Македонците около неговото име създадоха мит, който се появи през 40-те години на миналия век, когато Делчев се превърна в символ на македонската национална борба. Това е една революционна организация, която води преди всичко пробългарска политика и смята Македония за неразделна част от българското териториално пространство.“

Гореизложеният списък със свидетелства в разширен вид, подкрепен с линкове към допълнителна информация за изброените личности, източници и библиография е достъпен онлайн на следния линк: https://sbornikstrumski.com/makedonski-dejtzi-za-gotze-delchev/

Той ще бъде постоянно допълван с нови доказателства за българската народностна принадлежност на Гоце Делчев (към Деня на будителите – 01.11.2020г., те бяха вече 40, а към големия 150-годишен юбилей от рождението на Гоце Делчев на 04.02.2022г. те са 58), докато този факт не бъде официално признат от управляващите в Република Северна Македония и не залегне в учебната програма за средно и висше образование в нашата съседка.
Защото Гоце Делчев не е проблемът, той е лекарството за македонизма!

 6,585 Прочетена,  1 Видяна днес

Privacy Policy