Оригинални цитати от македонски дейци за Българската армия и участието на България във войните от XX век. С посочен оригинален източник на цитата от македонските дейци.
Този сборник от цитати може да се озаглави и като „Освобождение или Окупация. Македонци срещу македонисти“:
Относно ролята на България и Българската армия спрямо Македония през двете Балкански и двете световни войни имаме две различни мнения идващи от Македония:
Сърбо-македонистите в днешна Република Северна Македония от 1944 година до ден днешен говорят за “бугарски окупатор на Македониjа“, а Българската войска наричат „чужда“ и „завоевателна“.
Македонските дейци и македонците като цяло от преди 1944 година пък говорят за “български освободител” на Македония, за Българската войска казват, че е „наша“.
На кой да верваме? На тези които се бориха за свободата на Македония от преди 1944 година ли? Или на тези, които получиха образованието си в Белград и властта си над Македония от Югославия и сръбските комунисти след 1944 година? Вие решавайте, ние само ще цитираме македонските дейци:
1) Иван Нелчинов от Охрид, Вардарска Македония:
ВМОРО революционерът от Охрид Иван Нелчинов с телеграма до идеолога на ВМОРО Христо Матов от Струга по времето, когато Българската армия влиза в Охрид през Първата световна война:
„Охридъ и Струга свободни! Честитявамъ на всички. Ура! Да живѣе цѣлокупна България!“
Оригинален източник: Централен Държавен Архив, ф. 240, оп. 1, а.е. 4
2) Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония:
български лекар и един от основателите на ВМОРО – организацията вдигнала Илинденското в Македония и Преображенското в Тракия въстание от лятото на 1903 г. През 1918 г. освободеното от Българската армия легендарно градче Крушево става център на тържества посветени на 15-годишнината от Илинденското въстание. Д-р Христо Татарчев изнася реч по този случай, публикувана под заглавието “Основаване и развитие на Вътрешната М.О.Р. Организация“, в-к “Родина“, бр. 674, Скопие, 26 август 1918 г.
В речта си д-р Татарчев говори за Българската армия, която той нарича „храбрата наша войска“ и „любимата ни армия“. Основателят на ВМОРО поднася „адмирации и привети на българското победоносно войнство“:
3) Списание “Илюстрация Илинден” на Илинденската организация:
Списание „Илюстрация Илинден“ излиза в периода от 1927 до 1944 година. То е списание на македонската емиграция в България, официален орган на Илинденската организация –културно-просветна организация на бежанци от Македония и Одринска Тракия, бивши участници в Илинденското в Македония и Преображенското в Тракия въстание от лятото на 1903 година.
В брой 9 (59), година 6 от септември 1934 година в сп. „Илюстрация Илинден“ е поместена следната снимка с текст:
„гр. Струга – огнището на българското възраждане и родното место на братя Миладинови и големия революционер и идеолог на ВМРО Хр. Матов. Снимката представлява сражението на българските войски за освобождаването на града и пропъждането на противника от града“.
В същия брой е публикувана и друга подобна снимка с текст:
„Сражението на българските войски за освобождаването на едно македонско село. Сражението се води в селото, отдето противникът е пропъден“:
Книга 4, год I, 2 август, 1927 година. За Илинденци, през Първата световна война Българската армия освобождава Македония – „Илинденски тържества през 1916 година в свободна Битоля“:
4) Тима Икономова от Велес, Вардарска Македония:
Тима Икономова от град Велес е българска учителка в Солунската българска девическа гимназия, директорка на Прилепското българско девическо класно училище и директорка на българското третокласно девическо училище в Скопие. През Първата световна война, в освободено Скопие Икономова ръководи женското дружество „Екатерина Симидчиева“. Тогава и изпраща следната телеграма до до Нейно Величество Царицата на България Елеонора по случай новата 1916 година:
“Днес, когато след векове страдания и тегло, македонските българки и българи, благодарение мъдрата политика на Вашия Августейши съпруг, Негово Величество Царя, посрещаме свободни новата година, спомняме си с гореща признателност за денонощните грижи, които неуморно полага Ваше Величество, като най-блага майка, за облекчение болките на нашите ранени и заболели герои освободители и за подпомагане бедните войнишки семейства и сираци. Чест ми е от името на Скопското Женско Благотворително дружество “Екатерина А. Симитчиева” и от мое име да честитя на Ваше Величество, нашата върховна Покровителка, Новата година и да поднеса смирено пред стъпките Ви нашите верноподанически благопожелания да Ви дари Бог със здраве и живот, та да се радвате много години на постигнатия успех – освобождението на Македония и обединението на българския народ.”
Източник: “Телеграми до Нейно Величество Царица Елеонора и Скопското Женско Благотворително дружество “Екатерина А. Симитчиева” по случай Новата година“, публикувано във в-к “Родина“, година I, бр. 8, Скопие, 13 януари 1916 година
5) Владислав Ковачев от Скопие, Вардарска Македония:
Роденият в Скопие (1875 – 1924, София) Владислав (Славчо) Ковачев е офицер от Българската армия, секретар и ВМОК войвода в Малешевско и Кратовско, ръководител на Македонска федеративна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание в Щипско.
През 1919 г. издава книгата си “Автономна Македония“, в която развива подробно идеята зад автономия на родната му област Македония.
В нейното начало има посвещение от автора посветено на българските войници и революционери умрели се за свободата на Македония:
„На безименните БЪЛГАРСКИ ГЕРОИ, паднали за свободата на БРАТСКА МАКЕДОНИЯ, посвещава настоящите редове.
Авторът.“
По-нататък Ковачев пише за това как македонския българин виждал в храбрия българския войник един „освободител“, който проявявал „себеотрицание и безподобен героизъм“:
Мнението на македонския революционер Славчо Ковачев за България е, че тя е „изпълнила своя дълг спрямо освобождението на брата роб“ (в Македония); тя е пожертвала „най-доблестните свои синове“ за тази цел; македонците не умеят да се покажат „достойни за всички скъпи жертви, човешки и материални, на братска България …, която всекога ни е указвала най-широко гостоприемство каквото ний нигде другаде никога нема да намерим!“. Според Ковачев „македонския българин никога не е преставал да гледа на България като на своя освободителка, защото никога той не е очаквал от нея своето заробване.“:
6) Данаил Крапчев от Прилеп, Вардарска Македония:
Роденият в град Прилеп Данаил Василев Крапчев (1880-1944, Горна Джумая) е виден български журналист, общественик и ВМОРО революционер. В историята на българската журналистика остава като един от най-големите политически анализатори.
В статията си “Македония, България и Сърбия“, публикувана във в-к “Македония. Орган на изпълнителния комитет на македонските братства“, год. I, бр. 23, София, 21 февруари 1920 година, той призовава новите сръбски власти във Вардарска Македония да поставят на административни позиции из страната местни хора – македонци, така както е направила България в годините, когато е владеела Македония: 1915 – 1918:
“Ние, обаче, бихме желали и Сърбия, правата на която върху Македония защитава Щурценегер, да направи толкова, поне после прекратяването на войната, колкото направи България в растояние на три години.
Почти целата администрация през време на българското управление беше в ръцете на местни хора, родом от тая страна. Като почнете с окръжните управители и свършите със стражарите, с малки изключения, всички беха македонци. А сега дори кметовете по селските общини се изпращат от старото сръбско кралство, за да тероризират местното население и да се хрантутят на негова сметка.
(…)
Ние казахме, че бихме желали и югословянското правителство поне да остави администрацията и местните служби на местни хора, както правеше България и то в течение на самата война, когато можеше да има опасност за държавната ѝ сигурност и за фронта, ако населението беше сръбско…”
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
