Оригинални цитати от македонски дейци за Българската армия и участието на България във войните от XX век. С посочен оригинален източник на цитата от македонските дейци.
Този сборник от цитати може да се озаглави и като „Освобождение или Окупация. Македонци срещу македонисти“:
Относно ролята на България и Българската армия спрямо Македония през двете Балкански и двете световни войни имаме две различни мнения идващи от Македония:
Сърбо-македонистите в днешна Република Северна Македония от 1944 година до ден днешен говорят за “бугарски окупатор на Македониjа“, а Българската войска наричат „чужда“ и „завоевателна“.
Македонските дейци и македонците като цяло от преди 1944 година пък говорят за “български освободител” на Македония, за Българската войска казват, че е „наша“.
На кой да верваме? На тези които се бориха за свободата на Македония от преди 1944 година ли? Или на тези, които получиха образованието си в Белград и властта си над Македония от Югославия и сръбските комунисти след 1944 година? Вие решавайте, ние само ще цитираме македонските дейци:
1) Иван Нелчинов от Охрид, Вардарска Македония:
ВМОРО революционерът от Охрид Иван Нелчинов с телеграма до идеолога на ВМОРО Христо Матов от Струга по времето, когато Българската армия влиза в Охрид през Първата световна война:
„Охридъ и Струга свободни! Честитявамъ на всички. Ура! Да живѣе цѣлокупна България!“
Оригинален източник: Централен Държавен Архив, ф. 240, оп. 1, а.е. 4
2) Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония:
български лекар и един от основателите на ВМОРО – организацията вдигнала Илинденското в Македония и Преображенското в Тракия въстание от лятото на 1903 г. През 1918 г. освободеното от Българската армия легендарно градче Крушево става център на тържества посветени на 15-годишнината от Илинденското въстание. Д-р Христо Татарчев изнася реч по този случай, публикувана под заглавието “Основаване и развитие на Вътрешната М.О.Р. Организация“, в-к “Родина“, бр. 674, Скопие, 26 август 1918 г.
В речта си д-р Татарчев говори за Българската армия, която той нарича „храбрата наша войска“ и „любимата ни армия“. Основателят на ВМОРО поднася „адмирации и привети на българското победоносно войнство“:
3) Списание “Илюстрация Илинден” на Илинденската организация:
Списание „Илюстрация Илинден“ излиза в периода от 1927 до 1944 година. То е списание на македонската емиграция в България, официален орган на Илинденската организация –културно-просветна организация на бежанци от Македония и Одринска Тракия, бивши участници в Илинденското в Македония и Преображенското в Тракия въстание от лятото на 1903 година.
В брой 9 (59), година 6 от септември 1934 година в сп. „Илюстрация Илинден“ е поместена следната снимка с текст:
„гр. Струга – огнището на българското възраждане и родното место на братя Миладинови и големия революционер и идеолог на ВМРО Хр. Матов. Снимката представлява сражението на българските войски за освобождаването на града и пропъждането на противника от града“.
В същия брой е публикувана и друга подобна снимка с текст:
„Сражението на българските войски за освобождаването на едно македонско село. Сражението се води в селото, отдето противникът е пропъден“:
Книга 4, год I, 2 август, 1927 година. За Илинденци, през Първата световна война Българската армия освобождава Македония – „Илинденски тържества през 1916 година в свободна Битоля“:
4) Тима Икономова от Велес, Вардарска Македония:
Тима Икономова от град Велес е българска учителка в Солунската българска девическа гимназия, директорка на Прилепското българско девическо класно училище и директорка на българското третокласно девическо училище в Скопие. През Първата световна война, в освободено Скопие Икономова ръководи женското дружество „Екатерина Симидчиева“. Тогава и изпраща следната телеграма до до Нейно Величество Царицата на България Елеонора по случай новата 1916 година:
“Днес, когато след векове страдания и тегло, македонските българки и българи, благодарение мъдрата политика на Вашия Августейши съпруг, Негово Величество Царя, посрещаме свободни новата година, спомняме си с гореща признателност за денонощните грижи, които неуморно полага Ваше Величество, като най-блага майка, за облекчение болките на нашите ранени и заболели герои освободители и за подпомагане бедните войнишки семейства и сираци. Чест ми е от името на Скопското Женско Благотворително дружество “Екатерина А. Симитчиева” и от мое име да честитя на Ваше Величество, нашата върховна Покровителка, Новата година и да поднеса смирено пред стъпките Ви нашите верноподанически благопожелания да Ви дари Бог със здраве и живот, та да се радвате много години на постигнатия успех – освобождението на Македония и обединението на българския народ.”
Източник: “Телеграми до Нейно Величество Царица Елеонора и Скопското Женско Благотворително дружество “Екатерина А. Симитчиева” по случай Новата година“, публикувано във в-к “Родина“, година I, бр. 8, Скопие, 13 януари 1916 година
5) Владислав Ковачев от Скопие, Вардарска Македония:
Роденият в Скопие (1875 – 1924, София) Владислав (Славчо) Ковачев е офицер от Българската армия, секретар и ВМОК войвода в Малешевско и Кратовско, ръководител на Македонска федеративна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание в Щипско.
През 1919 г. издава книгата си “Автономна Македония“, в която развива подробно идеята зад автономия на родната му област Македония.
В нейното начало има посвещение от автора посветено на българските войници и революционери умрели се за свободата на Македония:
„На безименните БЪЛГАРСКИ ГЕРОИ, паднали за свободата на БРАТСКА МАКЕДОНИЯ, посвещава настоящите редове.
Авторът.“
По-нататък Ковачев пише за това как македонския българин виждал в храбрия българския войник един „освободител“, който проявявал „себеотрицание и безподобен героизъм“:
Мнението на македонския революционер Славчо Ковачев за България е, че тя е „изпълнила своя дълг спрямо освобождението на брата роб“ (в Македония); тя е пожертвала „най-доблестните свои синове“ за тази цел; македонците не умеят да се покажат „достойни за всички скъпи жертви, човешки и материални, на братска България …, която всекога ни е указвала най-широко гостоприемство каквото ний нигде другаде никога нема да намерим!“. Според Ковачев „македонския българин никога не е преставал да гледа на България като на своя освободителка, защото никога той не е очаквал от нея своето заробване.“:
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
