Дарко Митревски от Скопие – филмов режисьор от Северна Македония със сръбски произход печално прочул се със своя анти-български и про-югословенски македонистки филм „Трето полувреме“.
В своя катарзис – поредицата статии „Нашиот голем фалсификат“ Митревски изживява точно това – катарзис по време, на който режисьорчето издържащ се с платени държавни поръчки стига до извода, че македонистката историография създадена след 1945 г. си служи с брутални лъжи и фалшификации на гърба на историята на българите от Македония. Така например Митревски признава българското национално самоопределение на братя Миладинови, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Кузман Шапкарев и редица други български възрожденци – всичките те иначе обявени за „етнички македонци“ от македонизма след 1945 г.
И все пак в признаването на истината Митревски не може да отиде до края – сръбската македонистка жилка в него е още там, тя мъждука дори във века на Интернет и свободния достъп до информация, тя се държи като удавник за сламка и затова Митревски ще стигне до интересния извод – видите ли, македонските възрожденци били българи, ама те не говорели баш на български език… – „нема никаков сомнеж дека нивниот јазик се разликувал од бугарскиот“.
За свой „крунски доказ“ за малоумната си теза, Митревски използва Кирил Пейчинович от с. Теарце, Тетовско, който бил писал на „македонски дијалект коjто дури и не го нарекува бугарски“:
„Во своето дело „Утешение грешним“, игуменот Кирил Пејчиновиќ тој македонски дијалект дури и не го нарекува бугарски, туку го ословува како „прост јазик“ (во смисла дека не е црквенословенски, туку народен – односно јазик што го зборува „простиот“ народ).“
Да, ама не, както казват българските журналисти. Да видим защо Дарчето Митревски трябва да чете македонските книги до край…
Tака е, на корицата на въпросната „Утешения грешним“ от 1840 г. Пейчинович не пише, че езика на книгата му е български – той просто казва, че книгата е преведена на „простий язик“:
Но кой е този простий язик?
1) Четем предисловието на книгата, което е написано от друг голям ранен български възрожденец от Македония – Теодосий Синаитски от Дойран и от там разбираме, че книгата е написана на „простий язик болгарски долния Мисии Скопсский и Тетовский“:
Горна Мизия, Дарче, е днешна стара България. Долна Мизия според Синаитски и Пейчинович е Македония и по-конкретно твоето родно Скопско и Тетовско, където се говорело на „болгарски“ според двамата възрожденци. И да, факт е, че това е написано в предисловието от Синаитски (иначе също канонизиран от македонизма като „етнички македонски преродбеник“), но явно Пейчинович не е имал нищо против и се е съгласявал с написаното от Синаитски; така де, ако ти Дарче днес напишеш своите спомени на съвременен македонски, спомени озаглавени „Как изпълних срещу пари поръчката „Трето полувреме“ на про-сръбското и анти-българско македонистко правителство на Никола Груевски“, ОК ли ще си аз да напиша предисловието към тях, в което да кажа, че ти пишеш на български диалект омешан със сръбски думи? Не мислА, ти какво мислиш?
Да не говорим отделно и че:
2) В друга своя книга, издадената през 1816 г. в Будапеща „Книга сия зовомая Огледало“, Кирил Пейчинович още на корицата си е посочил кой е езика на който говори и твори:
“Книга сия зовомая ОГЛЕДАЛО / описася ради потребы и ползованія препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Миссии„
Разбра ли сега Дарче, кой е „тој македонски дијалект“, който Пейчинович „дури и не го нарекува бугарски“? Прав си, не „нарекува диалекта си бугарски“, защото САМ Пейчинович казва, че той не говори на „македонски дијалект“, той говори на „ЯЗИКОМ БОЛГАРСКИ“, език говорен не къде да е, а в твоето родно Скопско…
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
1,311 Прочетена, 2 Видяна днес