Избери тема

Размисли след едно интервю с македонския политик Петар Богойески
(статията можете да видите онлайн във Faktor.bg)

Вчера прочетох едно интервю с Петар Богойески, дадено за българска медия. Ще си позволя да коментирам прочетеното, за да не остават читателите с превратна представа за личността и възгледите на този политик от западната ни съседка, и да не се подлъгват по захаросани примамки. Петар Богойески е политически опортюнист от Северна Македония, по собствените му признания “с либерално-консервативни възгледи”. В това е изразена готовността му да се постави в услуга на всяка власт, в името на властта. Същото прозира и в политическата му кариера – обявява се за “борец против сърбизацията”, макар да изкара десетина години като ревностен активист на престъпника-беглец Груевски, и за голям реформатор от партията ВМРО-ДПМНЕ (често наричана от противниците на сърбоманщината в Македония „дпмне-вальево“), докато същевременно днес е на държавна служба към управляващите от СДСМ. Не виждам смисъл да се популяризират неговите амбициозни тези, които може би на някого звучат примамливо, но по същество са в разрез с българските национални интереси. Веднага ще поясня защо – той е един от многото бранители и глашатаи на македонизма, каквито за съжаление не липсват и у нас. Богойески упорито твърди, че видите ли, заради македонизма македонците не били станали сърби, затова сега трябвало да сме признателни на тази репресивна, атни-българска доктрина. Съмнявам се, че потомците на избитите по време на македонската „Кървава Коледа“, както и на останалите ликвидирани заради своето българско чувство десетки хиляди негови съграждани биха се съгласили с него и биха подкрепили „правотата“ на своите палачи. Истината е, чемакедонизмът трябва да умре, а не да се поддържа на системи!Той е може би последният останал тумор от обявения по целия цивилизован свят за престъпен комунистически тоталитарен режим, и като такъв трябва да бъде ликвидиран, а не възвеличаван! Дано македонското общество някога узрее дотолкова политически, че официално да обяви комунизма и македонизма за престъпни, както и да осъди неговите проводници, поддръжници и извършители – едва тогава можем да мечтаем, че ще има демокрация, просперитет и разбирателство в РСМ.
Но да се върнем на Богойески и неговите съждения. Според него, македонците все някой от тук иска да “ги унизи”, затова той тенденциозно ни напада и обвинява – не желае и не може да признае, че те сами се унизяват, като поддържат десетилетни лъжи и най-нагло крадат, чрез нови лъжи и фалшификации! Ето един пример за манипулация от неговото интервю – той казва, причината за появата на македонизма била “ненужната арогантност на някои политици в България”! Не Коминтерна, не Тито и Сталин, а отново българите (макар че сам признава малко по-натам, че македонизмът се корени в “старите съветски теории”!?). Винаги, когато има възможност, Петар Богойески не пропуска да изрече безпочвени нападки към България. Дори си позволява да вменява някакви уж „обидени“ чувства на нашите възрожденци и революционери, с което отново лъже! Сякаш не разполагаме с хилядите собственоръчно написани от тях документи и книги, в които те еднозначно заявяват своята българска принадлежност и любов към отечеството България!
Друг пример – той твърди, че “историята на България е българска, но и в нея са положили животът си хиляди македонци”. Това е отново лъжа, защото нито един етнически македонец не е загинал за България – тогава просто не е имало народност “македонци”, а само географски термин, и загиналите са били македонски българи! Същевременно, систематично избягва да припари до въпроса за македонските българи в българската войска, загинали за Македония, които поддържаната от него измислена историография продължава да представя като „окупатори“ на бащините си огнища, „предавници“ и „фашисти“.
Той се опитва да се хареса у нас, като говори за „общата ни история“, но няма доблестта и морала да признае, че Гоце Делчев е бил българин – просто не може да му се превърти езика да го изрече, толкова му е неприятен този факт (а и рискува така мечтаната политическа кариера). В присъщия му популистки стил, той говори за”обективизация” на историята,под което обаче разбира не приемането на научните факти (които нарича “тяхната истина”, тоест някаква българска измислица, а не реалност), а налагането на лъжливите разбирания на македонизма в междудържавните отношения. И ехидно нарича нашите специалисти „учени“, в кавички! С какво право?
Абсолютно същите тези наблюдаваме от македонска страна вече една година в работата на Смесената комисия – те уж сядат да обсъждат „общата“ ни история, но всъщност единственото, за което се борят, е да наложат като компромис своите собствени интерпретации за нея, в пълен разрез с историческите свидетелства и научните аргументи. Богойески последователно отрича и научната истина, че не съществува “македонски” език, а само една регионална норма на българския език. Показва и непознаване на проблематиката с твърдението, че проблемите идвали от решението „държавните органи на България да провъзгласят официалния литературен български език, цялостно базиран върху източната езикова норма, при цялостно и арогантно игнориране на западната норма.“ Истината е, че българските власти никога не са взимали такова решение! Нашият литературен език е създаден още в периода преди Освобождението ни, като в процеса наред с Вазов, Каравелов, Дринов, Славейков и т.н. са взели участие и много книжовници от Македония – Пърличев, Шапкарев, Жинзифов и др. Освен това, при създаването му са взети под внимание и са приети доста особености на говорите западно от „ятовата граница“, като деепричастията, променливото “е“, много лексеми. Всеки от авторите ползва думи и форми от собствения си диалект, като същевременно се опитва да се отдалечи от народните говори, за да звучи по-правилно. Някои, като Жинзифов и Джинот например, нарочно вмъкват и източни форми в писанията си, за да участват по-пълноценно в оформянето на общобългарския литературен език. В него, разбира се, са привнесени и много русизми (като водеща роля за това има например Пърличев), но голяма част от тях всъщност са старобългарски думи, излезли от употреба и срещани тогава само в „църковно-славянския“, които благодарение на възрожденците ни отново обогатяват езика ни.
По отношение на институционалните езикови реформи в литературния български език, си струва да отбележим следното, за да противостоим на манипулациите – те са няколко на брой, проведени след 1891г., като общото между тях е заложеното желание да се промени така правописа, че да може най-точно да предава живата българска реч. За тази цел се премахват и добавят на няколко пъти еровете, юсовете и ятовата гласна. Последната промяна на правописа извършват комунистите през 1944г., която по същество е научно необоснована, неправилна и вредна за развитието на езика ни, като едно от следствията й е именноотдалечаването на западните български говориПоради тази причина, оттогава насам много наши езиковеди са апелирали за нейната ревизия и за включването на повече западни заемки в литературния ни език.

Но въпреки демонстрираната неинформираност по въпроса, накрая Богойески щедро подхвърля една залъгалка – приемете македонизма, фалшификациите и лъжите, присвояването на вашите предци и герои, на вашия език и култура, и може би, съвсем евентуално и фантастично, ще допуснем за служебен език в РСМ и българския?! Ето това вече е арогантността, за която сам отваря дума в началото! Но дори хипотетично „да се съгласим“ с изнасилването на науката лингвистика, какво ще се получи? Македонските българи, които по неговото извънредно признание говорят на майчиния си език, ще бъдат обявени за шизофреници – те ще трябва да приемат и ползват официално един различен, „чужд“ български език, който обаче в същото време е техният майчин език, на който са проговорили, и който пък за капак всъщност се говори и от всички останали граждани в РСМ? И от този абсурден парадокс няма да може да се избяга с шикалкавенето, че уж става въпрос за две различни кодифицирани езикови норми, защото говорим именно за майчиния език! Този майчин език, говорен в Струмица, по нищо не се различава от майчиния език, говорен в Петрич – тогава на какъв език говорят всички тези хора, те шизофреници ли са, или просто жертви на евтини политически манипулации?

Всъщност, с цялото си интервю Богойески просто се самопредлага, като дори открито призовава да бъде популяризиран в съседните страни, за да може да извлече лични политически дивиденти. Напролет в РСМ предстоят избори, явно се гласи да седне на софрата. И това не би било лошо, ако щеше да донесе полза (поне) за неговата държава. Но прокламираният от него и антуража му „Македонски концепт“ е просто една лява популистка доктрина, която е мъртво родена.

В днешните реалности – 21-ви век, на територията на Северна Македония е напълно невъзможно да се претвори концепцията, на която са базирани САЩ, това е утопия. Много красиво звучи да се повтаря девиза на Гладстон „Македония на македонците“*, но от това няма полза. Идеята, че всички граждани са „македонци“, без оглед на етническия си произход и себеусещане, е смешна – та как биха погледнали на това албанците, например? Има ли и минимален шанс те да загърбят своята етническа принадлежност, за да станат някакви нови „македонци“? И занапред, какви ще бъдат по етнически признак говорещите на български (или хайде на „славянски“, за по-леко) език граждани, след като „македонец“ ще значи само и единствено „гражданин на РСМ“? За тях се предвижда да бъдат „двойно македонци“ (и по потекло, и по гражданство, спрямо тези като власите например, които ще са само по гражданство), или пък ще са „половин македонци“ (защото за разлика от останалите, няма да имат своя етническа характеристика)?
Богойески също така смело обявява, че неговият „концепт“ бил подкрепян и от „голям брой македонски българи“, като много от тях той познавал лично. За жалост, вярно само второто, но за сметка на това допускам, че даже познава не мнозина, ами всичките, които го подкрепят, защото те реално надали са повече от 5-6 човека. А ако желае броят им от двете страни на границата да се увеличи, то нека спре с прокламирането на македонизма и се вслуша в следните два съвета.
Първо, вместо да хвръля димки с идеята за „служебен български език“, която никоя партия в РСМ не би приела да осъществи, и която както видяхме е абсурдна, да помисли за включването на българите в преамбюла на конституцията на държавата. Те са достатъчно голям брой (получилите българско гражданство на база произход, както и заявилите желание за такова са общо около 150 000 – много повече от всички останали, изброени в конституцията етноси, взети заедно) и тяхното отсъствие до ден днешен е неоправдано, и дори обидно. Да отбележим, че в същия преамбюл се казва, че изброените етноси „са благодарни на своите предци за положените жертви за свободна и независима Македония“ – едва ли Богойески, или който и да било друг политик може да обясни какви и колко жертви и усилия за свободата са направили предците на турския, босанския и сръбския народ, спрямо предците на македонските българи?
Второ, след като на думи твърди, че желае да се популяризират единствено историческите факти от епохата, то нека при следващо прокламиране на „Македонски концепт“ по медиите Богойески да оповести например какво е публикувала ВМОРО през 1902г. в своя неофициален орган в-к „Право“, в статия озаглавена „Политически сепаратизъм“:
*„Начело на нашия вестник стои девизът на знаменития английски държавен мъж Гладстон: “Македония за македонците”… От дълги години насам и терминът „автономия за Македония“ се носи от уста на уста. Това ново положение крие една политическа доктрина неясно формулирана чрез принципите на автономията… Тая нова доктрина е „политическият сепаратизъм“, за който и ще говорим в долните редове… Изхождайки от това гледище и уверени, че мнозинството от християнското население в Македония е българско, ний отхвърляме от себе си и най-малкото натякване за някакъв „национален сепаратизъм“… Обаче като българско, това население желае да получи своята свобода, организирано политически в една автономна област, разделена от Българското княжество… Има едно съществено и важно последствие от тая доктрина и то е: запазвание на българското племе цяло, неразделно и свързано със своята духовна култура, макар и разделено политически.“

 356 Прочетена,  2 Видяна днес

Privacy Policy