Избери тема

Медиите в Северна Македония съобщиха за предстоящо на 30 октомври откриване на македонски културен клуб „Никола Вапцаров“ в Благоевград, за което били изпратени покани до премиерите на България и Северна Македония. 
На 25.10.22 БТА цитира премиера на РСМ Димитър Ковачевски: „В неделя аз ще бъда в Скопие, но ние в Министерството на културата и правителството подготвяме документацията за отваряне на македонски културен център в Благоевград. Ще бъде изпратено искане за това до българското правителство в София, където вече има отворен такъв център.“ Ковачевски също така призова всички, които могат, да отидат на откриването. Президентът Пендаровски обаче нямало да присъства, защото не бил поканен: “Според изявлението на тези, които го организират, те не са ме поканили, въпреки че това ме учудва, защото някои от тези хора, които откриват тази къща-паметник или дом, тъй като той не е регистриран по българските закони и е частна инициатива, те бяха при мен с ОМО “Илинден” заедно с други организации на македонците от България”, заяви Пендаровски пред македонски медии на 27.10.22 г.

Каква е предисторията? 

Още през месец април Ковачевски обяви, че РСМ ще открие свой културен клуб в Благоевград, в отговор на откриването на българския круб „Иван Михайлов“ в Битоля, на който присъства тогавашният ни премиер Кирил Петков и други български официални лица. Тогава Ковачевски каза, че името на бъдещия македонски клуб щяло да бъде съгласувано с Института по история в Република Северна Македония. Не е ясно дали това е станало, нито кой е предложил клубът да носи името на българския поет и комунистически терорист Никола Вапцаров, но към този въпрос ще се върнем след малко. 
„Знаете, че имаме македонски културен център в София и, както казахме, ще открием македонски културен център в Благоевград. Смятам, че отварянето на културни центрове е начин да се сближим и като държави, и като институции, и като граждани, и всички, които имат възможност, особено гражданите на Благоевград и пограничните райони, трябва да посещават такива събития, защото смятам, че това сплотява гражданите“, каза на 25.10.22 г. Ковачевски.

Премиерът на РСМ изглежда е твърдо решен да изпълни обещанието, дадено още през април. Обаче така и не става докрай ясно кой всъщност стои зад откриването на клуба? Дали това е правителството на РСМ, или някое местно сдружение в България? От една страна Ковачевски обявява, че РСМ официално ще отвори свой клуб в Благоевград, подобно на съществуващия в София, както и че правителството му подготвя изпращането на официални документи за целта до България. От друга страна, преди дни Ковачевски обяви, че клубът нямало да бъде финансиран с държавната подкрепа на РСМ, а щял да бъде частен – на няколкото местни граждани, които били наели помещението.
Нека напомним на МВнР и на правителството на България, че трябва много внимателно да подходят към казуса с евентуалното откриване на подобен клуб, за да не бъде то 

в нарушение на международните ангажименти, поети от РСМ

По отношение на Преспанския договор, името на клуба не може да бъде “македонски”, а само “северномакедонски”, “на Северна Македония”, или подобно название. Това изискване вече е приложено за името на Културно-информационния център в София, който е наречен „на Северна Македония“. На снимките от витрината на неформално открития още преди два месеца клуб в Благоевград обаче виждаме надпис „македонски“, което е недопустимо и трябва да бъде коригирано.

По отношение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, държавната подкрепа от страна на РСМ за откриването клуба не може по никакъв начин да представлява насърчаване на действията и идеите на незаконната организация ОМО “Илинден- Пирин” или други подобни организации с анти-конституционни цели и устав. Както отбелязахме по-горе, Пендаровски ясно потвърждава, че членове на именно тези организации ще учредяват клуба. Ковачевски пък увърта за държавната подкрепа, притеснен вероятно от нейната проблематичност по отношение на Договора от 2017 г.
Крайно наложително е да се изясни държавата РСМ или частни лица – български граждани, стоят зад този клуб? 

Освен управляващите в РСМ, отношение към откриването взеха и от опозицията. Нейните представители Мицковски и Апасиев се зарекоха да дойдат на събитието в неделя. Това очевидно е умишлено търсена провокация с цел изостряне на двустранните отношения. Напомняме, че техните партии бяха главните организатори на протестите срещу отварянето на българския културен клуб „Цар Борис III“ в Охрид на 07.10.22 г. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ от месеци апелира за разваляне на Договора за добросъседство и приятелство между София и Скопие и обещава да го направи, когато дойде на власт. Партията на Мицкоски се противопоставя на каквито и да било отспъпки спрямо България, особено срещу вкарването на българите в македонската конституция, което е ключово условие за започването на реални преговори за членството на Северна Македония в Европейския съюз. Нео-антифашистите от „Левица“ също използват яростна анти-българска реторика и поощряват вандалските актове срещу българските клубове. Очевидно е, че тези две партии се стремят да попречат на еврочленството на своята държава, както и да влошат максимално отношенията между нашите две държави. България трябва да алармира Европейската комисия за този проблем и да изиска нейното съдействие за решаването му, преди да е станало прекалено късно и Северна Македония да се озове необратимо в евразийската прегръдка на Сърбия. Това би се отразило крайно деструктивно на целия процес за приобщаване на Западните Балкани и представлява сериозен геополитически риск за целия ЕС.

 Но нека видим и как бе представена ситуацията у нас. Българската общественост научи за предстоящето откриване от покана, оповестена във Facebook страницата на ОМО „Илинден-Пирин“. Общинските съветници в Благоевград излязоха със специална декларация срещу отварянето на подобен клуб най-вече заради името му, което оцениха като провокация: 
“За нас е неоспорим исторически факт, че македонската нация е създадена изкуствено от Коминтерна през 1934 година, че единствената причина за съществуването ѝ е да обслужи интересите на болшевишката партия и Съветския съюз и за целите на чужда държава. За нас като БЪЛГАРИ и жители на ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ е изключително голяма обида и провокация, на велик български поет, като Никола Йонков Вапцаров да се натрапва чуждо национално самосъзнание! Водени от всичко това, ние общинските съветници в Общински съвет Благоевград, считаме, че създаването на подобен център в нашия град е груба провокация и демонстрация от страна на нелегитимни за нашето право организации”.
Кметът на Благоевград Илко Стоянов обаче не видя пречки за отварянето на клуба. Според него „някаква група хора са се събрали, наели са помещение, слагат едно гръмко заглавие и вдигат пушилка“. Това не било одобрено от местната управа, но не било и забранено, понеже клубът бил в нает за целта частен имот и затова нямало нужда от разрешение от общината за откриването му. Според местни хора, съществуването на подобен македонистки клуб не е новост – такъв е имало и преди, а до учредяването на новия клуб се е стигнало, защото „Атанас Киряков и компания ги изгониха от предишния адрес, защото не си плащаха наема и на собственика на помещението му писна от тях“.
От нерегистрираната ОМО „Илинден – Пирин“ на свой ред коментираха декларацията на общинските съветници, като ги нарекоха „некомпетентни страхливци и комплексирани националисти, желаещи да се докажат пред своите господари в София“. Според инициатора на откриването и председател на местното сдружение Атанас Мазнев: “Ние се чувстваме македонци и в това си качество искаме да образуваме чрез нашите идеи, нашите инициативи, ново културно пространство на взаимодействие между българската и македонската държава, между българския и македонския народ. Другата ни цел е България най-после да признае съществуването на македонско малцинство, което е аномалия без прецедент в Европа.“ 

Според наличната информация, в Инициативния комитет за учредяването на „Македонския културен клуб“ е посочено „Сдружение за защита на основните индивидуални човешки права“ – организация, която си е поставила за цел да “защитава правата на угнетеното македонско малцинство в България”, а финансирането ще бъде от „Македонското международно движение за човешки права“ в Канада. Справка в Агенцията по вписванията обаче показва, че регистрираното през 2019 г. с представляващ Атанас Мазнев “Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права” от 20.10.22 г. е обявено в ликвидация!
Причината е искане на Главния прокурор на България от 2019 г., базирано на противоречието с правния ред у нас на записаните цели на сдружението – „Защита на човешките права на македонците и други етнически малцинства в България. Работи за защита на правата на македонците. Организира изнасянето на лекции, беседи и доклади за миналото на македонският народ, за националните борби на македонците, за техните духовни и културни ценности.“ Това ни връща отново на въпроса – кой стои зад създаването на клуба, при положение, че посоченото сдружение законово вече не съществува?

У нас е широко известно, че поддържащата инициативния комитет за откриването нерегистрирана ОМО „Илинден-Пирин“ е македонистка, сепаратистка организация, действаща открито за интересите на Скопие. Потвърждение за това намираме в думите на бившият ѝ секретар Красимир Илиев, който преди точно 30 г. в свое интервю се изрази за нея и нейните членове така: 

„дека сме сръбски мекерета е точно“.

За пример можем да дадем и нейния сегашен лидер Стойко Стойков, който настоява за включването на  „македонско малцинство“ в българския основен закон, като условие за вписването на българите в конституцията на Северна Македония – въпреки, че в българската конституция не съществува понятието „малцинство“, а са гарантирани само индивидуалните права на гражданите. Подкрепата за тази организация и нейните клонинги от страна на висши държавници от РСМ е драстично нарушение на Договора от 2017 г. и не трябва да бъде подминавано без реакция от нашата държава. Напротив, страната ни трябва да изпраща сигнали за всички подобни актове на враждебност към Европейската комисия, подкрепени с доказателства, и да изиска нейното съдействие за тяхното преустановяване от страна на РСМ.

Нека за финал разгледаме и проблема с името на клуба. За политическата принадлежност към идеите на комунизма, терористичната дейност срещу Царство България и културното наследство на тази спорна личност е изписано достатъчно и всеки може да намери нужната информация в историческите извори. Затова тук ще споменем само два факта.

Първият е мнението на неговите кръвни роднини. На 26.10.22 БНТ оповести, че наследниците на Никола Вапцаров не са съгласни македонският клуб в Благоевград да носи неговото име. Вапцарови взеха категорично и еднозначно отношение по въпроса:
“Претенциите, които имат братята от Северна Македония, не са основателни за това, защото всички документи, които ги имаме и нашето самочувствие и чувство, което сме ние роднините – аз като племенник, сестра ми като племенница, баща ми като негов брат, винаги са твърдели, че са българи, защото са родени от майка българка и баща българин. А във въпросника на Вапцаров си пише ясно, че произход българин, националност българин”, казва Никола Вапцаров, племенник на поета.
“Не приемам и съм категорично против да се използва името на Никола Вапцаров за някакъв македонски клуб. Какво общо има Никола Вапцаров със Северна Македония? Той никога не е писал стиховете си на т. нар. македонски език, нито пък има каквато и да е изява, свързана с македонизма. Защо е този напор от страна на ОМО “Илинден”?” коментира и наследницата на поета Мая Вапцарова.

Вторият е участието на Вапцаров в „Македонския литературен кръжок“ в София, което титовистите в РСМ използват като най-силно „доказателство“ за неговата етническа принадлежност.

За членовете, същността и историята на този кръжок също има налична информация. В случая е важно да посочим факта, че въпреки своята твърда обвързаност с комунистическата доктрина, повечето от неговите водещи фигури към края на 1940 г. се отказват от идеите на македонизма, като започват да участват в издаването на седмичния вестник “Литературен критик”. Той се превръща в тяхна трибуна, а главен уредник фактически става Вапцаров. В броя си от 20 април 1941 г. редакцията на вестника, състояща се от членове на Македонския литературен кръжок, приветства разгрома на Югославия от германските войски, защото вижда в унищожаването на това изкуствено политическо формирование възможност най-сетне да получат своята свобода дълго потисканите българи от Македония. Заглавието е “Честито Възкресение Христово”. Под него с дребен шрифт е отпечатано официално съобщение за преустановяване съществуването на югославската държава: “От днес, 18 април в 12 часа, 1941 г., всички югославски въоръжени сили, които не бяха досега разоръжени, сложиха безусловно оръжие. Югославската държава престана да съществува.” А после, вече с едри букви и курсив, следва коментар на редакцията, в която, да повторим, главен уредник е Никола Вапцаров
“Повече от четвърт век Христовото Възкресение изгряваше над поробените родни братя из Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини скрито в сърцата ни. Повече от четвърт век Спасителят на човечеството се раждаше и възкресяваше окован в кървави и ръждиви окови. Повече от четвърт век свободолюбивият и борчески дух на българина бе потискан от “брата” сърбин. Стига! Само в една нощ свободата огря над цялата българска земя. Ликува брата от Дунав до Бело море и от Черно море до планините на Албания. Свободата на поробените българи идва наедно с най-великия православен празник — Възкресение Христово. Нека това първо свободно празнуване на този голям християнски празник прокънти до коварния и ненаситен за човешка кръв Албион, за да чуе и разбере, че не се гаси това, що не гасне. Кръвта вода не става. Честито Възкресение Христово на целия свободен български народ.” 

 447 Прочетена,  2 Видяна днес

Privacy Policy