Избери тема

Вчера, 07.05.2020 в София бе представен най-новия научен труд с академичното становище по въпроса за езика в РСМ, изготвен от екип от учени на БАН, включващ специалисти от 4 нейни института, както и експерти от Софийския, Великотърновския и Благоевградския университети.
Както е записано в увода, “Официалният език на Република Северна Македония по своя произход и структурно-типологични характеристики е югозападна писмено-регионална норма на българския език. В подкрепа на това становище могат да се приведат редица аргументи от езиково, историческо и културно естество, които се основават на автентични свидетелства и на резултатите от многобройни научни изследвания на авторитетни български и чуждестранни учени.”

Според доц. д-р Ана Кочева от Института за български език към БАН характеристиките на българския език са тези, които са характерни и за официалния език на Република Северна Македония. Тя поясни, че между „език“ и „книжовен език“ няма знак за равенство.
“В Европа има много форми на книжовните езици, румънски се говори в Румъния и в Молдова. Албански се говори в Албания и в Косово и в Северна Македония. Това, че български език се говори извън границите на България не означава, че ние предявяваме териториални претенции към една или друга държава. Така както немски се говори и в Германия, и в Австрия, и в Швейцария. И никой на говори за австрийски или швейцарски език. Говорят за швейцарски немски, за австрийски немски. Цяла Латинска Америка говори или испански или на португалски, но никой не говори за чилийски, кубински, бразилски, аржентински и прочее езици. В Америка говорят също така английски, а не американски.
Ние имаме претенции към историческата истина за официалната норма. Нямаме претенции към етикетирането на езика, а основателни исторически претенции и доводи да обясним какво означава той. Книжовният език има 3 компонента – история, диалекти, и книжовен език, който е кодифициран от 1944 година нататък в Македония. Родовото е български език, видовото е езикът в Северна Македония“, обясни доц. Кочева.


Цялата книга на БАН можете да прочетете онлайн тук.

 2,558 Прочетена,  2 Видяна днес

Privacy Policy