Избери тема

(статията от 14.06.22 можете да видите и онлайн във voinaimir.info)
Нека започнем излагането на отделните стъпки от този план с признанието, че силно се надяваме разумът и държавническото чувство в нашите управници да надделеят, и предателство в крайна сметка да не бъде извършено. Наличието на множеството на брой сигнали и постъпки в тази посока през последните няколко месеца обаче ни задължават да следим процесите с повишено внимание и да търсим отговорност от българските политици. Нека видим.

8 април 2022 г. В медиите започна да циркулира информация, че премиерът Кирил Петков има планове да обяви свалянето на ветото на 24-ти май, на съвместното честване с премиера на РС Македония Ковачевски в Рим.

10 април 2022 г. Председателят на ПП на ГЕРБ, Десислава Атанасова обяви пред медиите, че „до 24 май премиерът Петков лично е поел ангажимент ветото срещу Северна Македония да падне.“ Впоследствие той отрече, но съмненията останаха чак до момента, в който македонската страна обяви, че няма да участва в съвместно честване.

15 април 2022 г. Министърът на външните работи Теодора Генчовска обяви на изслушване в Народното събрание, че Петков води паралелна външна политика за Северна Македония, чиято цел е да бъде вдигнато ветото. „Външнополитическият екип на премиера Кирил Петков има сериозни различия по темата Северна Македония спрямо националната позиция“, каза тогава Генчовска пред журналистите след закритото заседание на парламента.

31 май 2022 г. В медиите „изтече“ информация за планирана среща между френския президент Макрон, българския президент Радев и премиерът Петков. На нея се предвиждало те да разгледат и одобрят предложението на Макрон за вдигане на българското вето за започване на преговорите на РС Македония за членство в ЕС. Според участници в коалиционния съвет, на който се е обсъждала тази идея на Петков, „френското председателство е обещало да включи всички български искания в преговорната рамка и тяхното изпълнение да бъде гарантирано от самия Макрон“. След като един от участниците изразил съмнение, че ЕС ще може да гарантира по някакъв начин изпълнението на българските условия, друг участник в съвета го успокоил с думите „каквото и да предложим, то ще мине, защото българите не разбират този въпрос“ и допълнил, че бил предвиден сериозен бюджет „за социологическа агенция, която да обработва населението по този въпрос през следващите две седмици“.

След срещата в Париж Петков предвиждал провеждането на КСНС при президента, а след него – внасяне на въпросното френско предложение в парламента, където правителствената коалиция щяла да призове депутатите си „да гласуват по съвест“ или да подкрепят „единственото възможно решение“. По този начин се планирало да бъде променена досегашната позиция на страната ни, а премиерът същевременно да изпълни обещанието си „всичко да бъде одобрено от Народното събрание“.

1 юни 2022 г. Министърът на външните работи Теодора Генчовска за втори път публично обяви, че Петков води паралелна външна политика, чиято цел е да бъде вдигнато ветото. „За съжаление, обаче, екипите на премиера продължават по различен начин да саботират процеса. Провеждат разговори с нашите партньори от Европейския съюз. Ние се опитваме наистина чисто професионално, формално да водим тези разговори, но пак научаваме по страничен начин, че се водят и паралелни разговори от съветници на премиера“.

9 юни 2022 г. Преди седмица в свое интервю самият Кирил Петков призна, че е водил лично своя външна политика с цел вдигане на ветото за РСМ. Затова и бил поискал свикването на КСНС от Президента, за да запознае участниците в него с „новите си предложения“. Както написаха тогава БГНЕС, „всичко това навежда на мисълта, че подготвяните от Кирил Петков и екипа му предложения са били „сугестирани“, вероятно от заинтересовани външни фактори, на преговорния екип на МВнР.“

9 юни 2022 г. Депутатът от ИТН Балабанов показа публично бележка, според него писана на ръка лично от премиера Петков, докато пътуват заедно във влака за Киев, в която той онагледил схемата, която бил измислил за вдигане на ветото. Като първа точка в неговия план било вдигане на ветото, а след това следвали всички останали условия – липса на териториални претенции, вписване на българите в конституцията, отваряне на македонските архиви, решаване на историческите спорове, коригиране на табелките на паметниците. Според Петков се предвиждало да се подпише двустранен документ, наречен от него „negotiation agreement”, който да включва гореспоменатите точки. В него на първо място било поставено вдигането на българското вето, а след това в самият процес на преговори, които според българският премиер щели траят между 10 и 15 години, следвало и реализирането на съответните точки. На България било обещано, че ще получи гаранции за изпълнението на всички тези искания от страна на Европа. Балабанов нарече този ангажимент „гаранция-Франция“.

Повече за съдържанието на въпросната бележка и опит за тълкуване на нейното съдържание можете да прочетете тук.

Според анализа на агенция БГНЕС, от схемата-план за вдигането на българското вето на премиера Петков са видни няколко неща. На първо място, той е активното действащо лице по отношение на темата „Северна Македония“. На второ място, той и неговият съветнически екип са водили активни паралелни преговори както с македонската страна, така и с европейски партньори, пред които са поемани обещания за вдигане на българското вето. На трето място, конкретните точки, които фигурират в плана на Петков, само привидно кореспондират на елементи от Рамковата позиция на България по казуса „Северна Македония“. По същество, предвиденото от Петков е опит за тежка манипулация на българското общество и тотална подмяна на досегашната българска позиция, която ще му се представи като „огромен успех на българската дипломация“.

10 юни 2022 г. Председателят на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, проф. Ангел Димитров призна в свое интервю, че от няколко дни върху него се упражнява натиск от страна на службите, по-точно от ДАНС. Обвинявали го, че като отстоява българската позиция по отношение на историческата истина, бил предавал интересите на страната. Службите са подчинени на премиера.

14 юни 2022 г. По повод коментара на албанския премиер Еди Рама, който в Солун представи македонския си колега Димитър Ковачевски като „премиер на бъдещата Западна България”, Османи заяви, че Рама „беше много остър към българската делегация до такава степен, че и те се подразниха, особено по въпроса за Македония, като казаха, че това, което прави България, е голям срам”. Българската делегация в Солун се е състояла от Кирил Петков, Лена Бориславова и Теодора Генчовска. Доколкото министър Генчовска в своите публични изяви винаги е отстоявала българската позиция, можем да заключим, че премиерът Петков и началникът на неговия кабинет Бориславова са били тези, които са се срамували от нея.

14 юни 2022 г. Според бившия македонски премиер и бивш и.д. „преговарящ“ с България по поръчение на правителството на Зоран Заев – Владо Бучковски, Кирил Петков бил готов да внесе в българския парламент „компромисно предложение и да поиска мандат от парламента за сваляне на ветото срещу Северна Македония“. В основата на това предложение щяло да бъде френската идея за решаване на спора на президента Макрон, която след гласуването в НС да бъде официално приета и подписана на място при него в Париж, така че да може ветото да бъде вдигнато преди края на френското председателство на ЕС. Бучковски също така потвърждава, че Петков през цялото време е водел своя паралелна външна политика, под наставленията на своя външнополитически съветник Весела Чернева, и според него в последните дни дори е успял да убеди и министъра на външнште работи Генчовска да работи в посока постигане на компромис със Скопие и вдигане на ветото. Според Букчовски, Петков имал сценарий как новото предложение да бъде внесено и гласувано в НС – „смятам, че ако той реши да постави този въпрос в парламента, ще получи подкрепата на част от депутатите от ГЕРБ и ДПС. Смятам, че ще получи необходимото мнозинство, но няма много време до срещата на върха на ЕС.“ Това се вписва с изказаните опасения на някои анализатори за подобен план – при евентуално гласуване, освен ПП, ДБ и гореспоменатите вероятно вече уговорени депутати от ГЕРБ и ДПС, щели да се присъединят и новопривлечените отцепници от ИТН, както и няколко души от БСП, а самата БСП в по-голямата си част ще отсъства от залата, за да не престъпи официално обявената си твърда позиция по въпроса.

14 юни 2022 г. Отсъствие на цялата си парламентарна група от залата официално обяви и лидерът на „Възраждане“, което би спомогнало за намаляване на кворума и постигане на одобрение сред присъстващите депутати. Той заяви, че „тази седмица, буквално утре се очаква в Народното събрание да бъде внесено вдигане на ветото“ за еврочленството на Северна Македония от Кирил Петков, „с гаранции от Макрон“.
След като изложихме хронологията на политическите процеси, които очертават линията на нарастващ риск от вземането на крайно вредно за България решение, чувстваме за наш дълг да отправим следния апел към обществото:

Като българи и граждани на европейска държава, които тачат нейното минало и завещаните идеали на борците на нейната свобода и просперитет, нека не позволим да бъдат предадени нашите националните интереси. Нека всеки от нас, който милее за България, който почита нейната история, съчувства на нашите сънародници в Северна Македония и желае всички ние да живеем заедно и добре в общия европейски дом, да направи нужното според силите си, а именно:

  • да се свърже с представители на партията, която подкрепя (дори тя да не е парламентарно представена) и да изиска от тях политически действия за защита на националната позиция на страната ни, в това число за париране на всякакви евентуални планове да бъде допусната една не-реформирана кандидат-членка с тежка тоталитарна сърбокомунистическа идеология в ЕС, която е на откровени анти-български позиции;
  • да изкаже своето мнение, като коментира опасността от подготвяното предателство в социалните мрежи и в медиите, където има достъп;
  • всички заедно бъдем готови и публично да демонстрираме своята позиция по улиците и площадите на България, ако се наложи.

Нека не забравяме, че ЕС няма изгода от приемането на страна-членка, която нарушава правата на свои граждани, не спазва международните си договори, не е скъсала с комунистическото си минало и не желае да развива добросъседство.

За момента няма никакви гаранции, че в процеса на присъединяване ще можем да защитим правата на българите. Това е утопия, с която македонистите се опитват да ни прилъжат да вдигнем ветото. ЕС не се е съгласил да включи това (или което и да е друго) наше искане в преговорната рамка и няма причина да го направи, защото това би означавало да се променят правилата за прием на нови членки и да се направи индивидуална рамка специално за РСМ, и то единствено с цел да се решат нейни проблеми от двустранно естество. Философията на ЕС нарочно е точно обратната – такива въпроси да се изчистват преди започването на преговорите. Имаме лошия пример за проявена подобна наивност от страна на Германия – преди приемането си в ЕС Чехия подписва меморандум, че ще изпълни немските искания за решаване на двустранните проблеми със Судетите.

След като става членка обаче, Чехия удобно „забравя“ за обещаното и на Германия ѝ се наложи да се примири с положението, въпреки че е най-голямата сила в ЕС. Шансовете ни нещо в РСМ да се промени са само преди започването на преговорния процес. Именно затова в последната резолюция на Европейския парламент от 19.05.22. по доклада за напредъка на РСМ за присъединяване към ЕС най-важната препоръка бе двустранните спорове да бъдат решени отделно от преговорния процес, което автоматично означава преди неговото започване, защото страната ни няма да даде зелена светлина, ако не бъдат решени спорните въпроси. Тук е важно да отбележим още един момент – ако допуснем нереформираната РСМ в ЕС, тя ще започне веднага да използва всички възможни механизми и най-вече парите от еврофондовете за продължаване на пропагандата и натиска срещу нас.

Очакваме българските политици да проявят нужната смелост да отстоят националните ни интереси, както и да направят необходимите усилия, за да помогнат на Северна Македония да скъса с идеологическите окови на своето сърбокомунистическо минало, за да постигне така мечтаното европейско бъдеще. Друг начин няма и това неминуемо ще се случи в даден момент, но времето на човешките животи е безценно и не трябва да бъде залагано на карта заради геополитически зависимости и страх от истината. Защото както добре знаем, само истината може да ни направи свободни.

 228 Прочетена,  1 Видяна днес

Privacy Policy