Избери тема

Покрай развоя на събитията след подписването на договора за добросъседство между България и Македония и все по-честите срещи на високо държавно равнище, общите чествания и предстоящия прием на Македония в ЕС и НАТО, очаквано се активизираха жалкарските пискливи гласчета на противниците на сближаването на народа от двете страни на границата. Както и преди стотина години, отново се повдига анти-българската теза “не ни трябват тези чукари”. Навремето тя е употребявана от русофилите-безродници, с което са се опитвали да девалвират силното национално чувство на българския народ към неговите братя зад граница, останали под чуждо тиранично управление, и да пропагандират отказ от териториални и други претенции на България към изконни нейни територии и население. Нормалните българи тогава, както и днес, не се връзват на подобни анти-българските опорки. За съжаление, десетилетната анти-българска политика на комунистическите управници, съчетана с хибридните действия на враговете ни в последните 15-20 години, са довели нещата дотам, че една немалка част от българите у нас днес да отговарят положително на отправяните провокации и да се съгласяват лесно, че на България “не й трябва” Македония, че нямаме нищо общо с хората там, че там има само чукари, албанци и хора, които ни мразят и лицемерничат заради икономически интереси. Македонският въпрос днес има широка специфика и за неговото познаване се изисква внимателен поглед над процесите, които са протекли в последния век от двете страни на границата. За доброто му познаване от широките маси се полагаха специални грижи в негативен план – десетилетия наред за темата бяха “абонирани” няколко непирятни мутри от “бившата” ДС, които се грижеха за контрол над темата и все по-голяма апатия на народа към нея, за да могат надлежно да се обслужат чуждите интереси, а в личен план – да се инкасира благосъстояние, натрупано подмолно и престъпно чрез заграбване на имотите на бежанските организации, орагнизиране на паспортна мафия и продаване на националните интереси. Така че, на въпроса “Трябва ли ни Македония”, подплатен с манипулативни и глупави аргументи, все пак ще обясня:

  1. Не само нечии прадядовци са загинали геройски там, но близо 30% от живеещите в България днес имат корени от Македония, Беломорието и Тракия, съответно имат и роднини по тези земи. Реално, това е част от българското етническо землище, от нашата история и нашия народ.
  2. Майка, която има 5 деца и пита “е за какво ми е 4-тото, по-добре да го вземат дяволите, не ми трябва”, не заслужава внимание (възможно най-меко казано).
  3. Единствено глупаци могат да мислят, че Македония е “само чукари”, но лекарството е просто – могат просто да отидат там, или поне да разгледат снимки – лесно и възможно дори за затлъстели мозъци, попиващи чужда пропаганда от компютъра вкъщи.
  4. Освен историческата правда, заграбените от враговете ни земи са население, пазари, инфраструктура, природа, възможности и т.н.
  5. Важно е да посочим кого би обслужил подобен доброволен отказ от собственото културно-историческо минало, за да видим в услуга на чии интереси работят “специалистите по въпроса” – гърци, сърби, москали, турци, албанци.
  6. Дали тези, които с лека ръка се съгласяват да се откажем от Македония, също толкова лесно биха си отрязали единия крак, или едната ръка? Ако побързат да отговорят и на това с “да”, то нека го направят – ще е също толкова умно.
  7. Един факт за всички, които спекулират с любимите им “чукари” – плодородната земеделска земя в Македония е 50.08 %. За сравнение, в България е 46.17 %.

 924 Прочетена,  2 Видяна днес

Privacy Policy