Избери тема

Имало едно време, когато водачите на македонските българи били широкоскроени и най-напредничави на Балканите (а може би и в Европа). Водели борба за свобода и човешки правдини, за равнопоставеност между различните етноси. Издигнали първи лозунга „Македония на Македонците“, за да подчертаят точно това, че се борят за една Македония на всички нейни граждани без разлика дали са българи, власи, гърци, турци, албанци, евреи, цигани, сърби, християни, мюсюлмани, юдеи или атеисти – една обща борба за свободна Македония като мост към бъдещето и Балкани без граници.  Посветили и тракийските българи в организацията. Вдигнали въстание и създали Крушевската република, после и Странджанската комуна. Претърпели крушения, били инфилтрирани от шпиони, изиграни и предадени от лакомите балкански държавици и Великите сили неколкократно… Но никога не се предали. 

Малко повече от 100 години по-късно от техните идеали нема и спомен. Жален, тесногръд, текезесарски националшовинизъм е изпратен, за да доминира медиите в България и да ги принизи под неписменото ниво на сърбоманските тролове и анализаторите в анцузи, мечтаещи Скопйе да остане провинция на Чачак.  

Като потомък на свободолюбиви люде, на диарбекирски заточеници и другари на Васил Левски, Гоце Делчев и Тодор Александров не мога да приема това за нормално и ме е срам от регреса на това общество, което днес се бори да не падат никога телените мрежи между България и Македония.

Не приемам за водачи и морални стожери „децата“ на Живков и Волга, които са виждали Македония само на картичка и не знаят от къде извира Вардар, нито печалбарите, веещи знамена, докато събират сълзите на народа в касичка. Не ми е приятно решенията на моята държава да носят радост на наследниците на Хартвиг, Търбич и Темпо.

Ветото е неспирен извор на омраза, нарочно спуснат, за да подбуди най-низките страсти в малограмотните човеци, бродещи между Черно море и Охрид, и да оцвети в кафяво всички завети на нашите прадеди. За две години то изгради стени, чиито следи няма да могат да бъдат премахнати поне век. 

Едно време българите от Македония се надпреварваха интелектуално с европейския елит и издаваха вестници в Женева, Лозана и Париж, създадоха силна колония в САЩ и Канада, която благодарение само на тяхната инерция все още съществува, а днес искат отново да ни пратят към Урал, към подписите с палец и дървените нужници на двора.

До властимащите:

Изискайте отварянето и дигитализирането на досиетата на УДБ-а и ДС и премахването на езика на омразата от учебниците в Р.С. Македония. Помогнете на хората да общуват свободно. Намерете начин за прогрес и прекратете агонията. 

Не предавайте Македония отново, махнете путинското вето.

Духът на Гоце и Даме го изисква!

 2,870 Прочетена,  6 Видяна днес

Privacy Policy