Избери тема

(статията от 20.09.20 можете да видите и онлайн във Faktor.bg)

На 17-ти септември бе оповестен т.нар. “Разяснителен Меморандум за отношенията между България и РС Македония относно присъединяването на Скопие към ЕС”, който България е изпратила до своите европейски партньори*. В него с груб и конфронтационен тон е представен един тюрлю-гювеч от познатите трактовки на нови и стари въпроси, свързани с двустранните отношения и българските претенции спрямо нашата съседка, който най-вероятно е бил съставен от или под диктовката на притежаващите своеобразен монопол по темата лица от коалицията „Обединени патриоти“. Изложението им напълно замъглява нормалните и резонни искания, които ние принципно поставяме като страна в дългогодишния спор с РСМ и всъщност цели единствено да провокира омразата оттатък границата. И макар че може би основната идея е била да разясним нашата позиция пред Европа, на практика това едва ли ще се случи. Далеч по-вероятно е в очите на представителите на ЕС да изглеждаме като неориентирани криптонационалисти с интелектуален дефицит, отколкото като нормални европейски граждани, които отстояват своите национални интереси по цивилизован начин, стъпвайки върху международните договорености, научните аргументи и обективната историческа истина.

Какво от изложеното в меморандума не е обмислено добре и е контрапродуктивно, според мен:

1. Поднася се новоизмислен проблем с термина “македонци”. До 2017 г. ние официално нямахме проблем да наричаме гражданите на Македония така, но сега някои провокатори от средите на „бившите“ сътрудници на печално известната ДС явно изведнъж „се сетиха“, че „регионалните“ македонци у нас като термин се били припокривали с „националните“ македонци в РСМ. Това може да предизвика само тъжен смях.

2. Въпросът за името на съседната държава е пародия от сходен характер. Цели 28 г. ние нямахме проблем с географското име Македония, под което първи признахме тази държава и което принципно включва в себе си и цяла Пиринска Македония, а сега изведнъж твърдим, че имаме проблем с „Република Северна Македония“, защото било географско по характер? Това малоумие бе тиражирано преди време от някои маргинални про-кремълски партии у нас, но сега се явява в официална държавна позиция. При положение, че въпросът за името бе окончателно решен с Преспанското споразумение, повдигането му тепърва пред света е преднамерено и вредно.

3. Частта за “претенции за македонско малцинство” у нас е нелепа и напълно излишна, тя само вкарва целият дискурс в друго русло. Въпросът за неналичието на малцинствени и екстериториални претенции е изрично посочен в договора за добросъседство, а и Скопие официално няма такива. Включването му в меморандума де факто манипулира чувствителните по отношение на малцинствени проблеми европейски партньори и потенцира тяхното нежелание да се занимават с темата, както и провокира крайните националистически кръгове в РСМ.

4. Поставянето на 1944 г. за граница на обхват на историческите спорове е неоправдана от научна гледна точка и е предателство спрямо паметта на българските жертви след тази дата, както и спрямо интересите на днешните македонски българи там.

5. Обясненията за езика са мъгляви и непълни. Изобщо не е посочено, че от гледна точка на лингвистиката такъв език в науката не съществува, защото е вариант на българския. Изискването “македонския” език пък да бъде упоменаван със звездичката в международните документи е обидно и контрапродуктивно. Би трябвало по този въпрос да се представи по-подходяща за употреба формулировка, най-малкото защото тази е неприложима на практика.

6. В контекста на историческия обзор са подхвърлени някакви произволни числа на жертви, без никакви референции или източници за тях, и без връзка с присъединителния процес или договора за добросъседство. Слабо и недостоверно.

7. Посочено е, че “процесът на разширяване не трябва да легитимира етническия инженеринг” – това е отново нонсенс, защото гражданите на РСМ рано или късно ще влезнат в ЕС именно като македонци, а не като някакви други. Подобно изявление разкрива липса на връзка с обективните реалности и силно девалвира позицията ни пред ЕС.

8. В меморандума не се споменава нито веднъж терминът “македонизъм”, който по същество съдържа в себе си истината за цялата тема, която е обект на спорове. Не е посочено и обяснено, че РСМ е единствената в света държава, която се опитва да изгради своята национална идентичност на базата на една изкуствено създадена доктрина, която е изградена на основата на шовинистична, анти-българска идеология. Не съществуват сърбизъм, испанизъм, унгаризъм или българизъм, само македонизъм.

9. Прави впечатление, че никъде не се споменава и за историческите фалшификации, с които управляващите и научни кръгове в Скопие от десетилетия боравят, за да лансират македонизма си. Неясно защо, това е пропуснато напълно.

10. В допълнение, опасявам се, че се задава един дипломатически провал за нашата страна, защото поради неадекватния начин на представяне на исканията ни пред Европа, най-вероятно те няма да влезнат в преговорната рамка. Изказване в тази посока направи немският посланик в Скопие – Анке Холщайн, която в свое интервю за Радио Свободна Европа изрази мнение, че Германия и други страни-членки на ЕС смятат, че посочените от София в меморандума въпроси не трябва да стават част от преговорната рамка с ЕС и че тези въпроси трябва да се решават само двустранно. Това ще ограничи силно предпоставките за успешно признаване на българската позиция както от РСМ, така и от останалите държави-членки.

За финал следва да поясня, че намирам незасегнатата в гореизложеното мое мнение част от съдържанието на меморандума за резонна. България не бива да допуска приемането в ЕС на държава с анти-българска политика и доктрина, нито легитимирането на лъжи и фалшификации на факти, свързани с нашето културно-историческо наследство, включително и такива, свързани с наличието на отделен „македонски“ език. Но това трябва да бъде извършвано единствено чрез премерени и далновидни похвати, а не „каруцарската“. Ако меморандумът изразяваше по интелигентен, дипломатичен и адекватен спрямо целите и обстановката начин нашите виждания и аргументи, щеше да има шанс да спечелим подкрепа за исканията си от страна на ЕС. Както и поне частично разбиране и авторитет в РСМ, на база на които да продължим преговорите.

 644 Прочетена,  2 Видяна днес

Privacy Policy