24 юни 2022г. ще бъде записан като една от най-важните дати в историята на българо-македонските отношения. На тази дата българският парламент одобри с голямо мнозинство предложението, внесено от „Демократична България“ за одобрение на предложението на френското председателство на ЕС за урегулиране на спора между България и РС Македония. С проекторешението на „Демократична България“ на практика се надгражда „френското“ предложение, като се добавят ясно формулирани и задължителни условия, единствено след изпълнението на които българското правителство ще може да даде съгласие за започване на преговорния процес между ЕС и РСМ. Но нека разгледаме по-подробно този толкова важен въпрос.
В последните турбулентни месеци темата за вдигане на ветото беше постоянно на дневен ред в българското общество, като правителството на Кирил Петков и лично той бяха обвинявани, че подготвят национално предателство. Кабинетът дори бе свален след вот на недоверие, основан на тези притеснения. Премиерът многократно отричаше обвиненията и обеща да не върши нищо, без да има мандат от парламента. МС прие решение всяко предложение за разрешаване на спора с РСМ, което излиза от Рамковата позиция от 2019г., да бъде внасяно първо в комисията по външна политика в НС. Още същият ден по този начин бе входирано актуалното предложение на френското председателство на ЕС. Три от партиите в парламента внесоха предложения в дневния ред да се включи точка за одобрение на полученото „френско предложение“, с което да се даде мандат на правителството да го приеме, с което да се отпуши процеса по започване на преговори с РСМ. Те бяха разгледани и гласувани в комисията по външна политика, на което присъстваше и министърът на външните работи в оставка.
В предложението на ДПС не се съдържаха никакви допълнителни условия, съответно то не покриваше в цялост българските интереси и резонно бе отхвърлено. В предложението на ГЕРБ бяха заложени четирите допълнителни условия, които с лека модификация присъстват и във финалното предложение, което на следващия ден бе гласувано от парламента:
В текста на „Демократична България“ горепосочените условия бяха надградени с още три изисквания, посочени отделно от тях и изведени като рамкови за цялото предложение:
Предложението им завършва със становището, че на тази основа и само при изпълнението на тези условия НС може да даде мандат на МС да одобри проекта на Преговорна рамка, едновременно или след финализиране на Протокола по чл.12 от Договора от 2017г.
Можем да кажем, че в окончателния вид, в който на следващия ден НС прие това предложение, българските интереси са защитени. Той отразява всички официални български искания от „пакета 4+1“. Две от тях – за включването на българите в конституцията на РСМ преди старта на преговорите и за предприемане на мерки срещу говора и действията на омраза към българите в РСМ са част от самата преговорна рамка, докато останалите са включени в съпътстващите документи, както ще видим по-долу. Най-важното е, че с решението на НС са предвидени гаранции за защита на националните ни интереси от страна на целия ЕС. Нашите условия вече не са предмет на двустранни договори, а ще влязат в преговорната рамка, като част от тях дори трябва да бъдат изпълнени, още преди да започне преговорният процес.
Големият успех на българската дипломация е, че успя да вкара нашите искания в преговорната рамка, но същевременно да убеди нашите европейски партньори, че е необходимо да бъдат включени и двустранните протоколи, в които фигурират редица прецизни детайли. Податки за това постижение имаше още в средата на м.май, при обнародването на Резолюцията на ЕП по доклада за напредъка на РСМ за присъединяване към ЕС, където почти всички български искания бяха включени като препоръки.
Приетото от НС „френското предложение“ всъщност се състои от три независими елемента, които в съвкупност осигуряват защита на нашия интерес – проектозаключения на Съвета на ЕС, преговорна рамка, като двата реферират към трети документ – протокол, който е изцяло двустранен, продукт на договореност между Външните министерства на двете страни, съгласно Договора от 2017г. Това е всъщност „пътната карта“ с конкретни ангажименти и етапи, които се очаква Скопие да изпълни в замяна на това ние да вдигнем ветото. Ангажиментите, които са включени в двустранните протоколи, ще бъдат контролирани в преговорния процес от Европейска комисия, която след това ще ги представя в свои доклади за одобрение на Съвета на ЕС, в който е представена страната ни и решенията се взимат с единодушие. Освен тези документи, в преговорната рамка е предвидено РСМ да изготви свой план за действие, в който да посочи как ще извърши всички необходими действия, за да отговори на поставените условия. След неговото представяне, той ще бъде разгледан от ЕС, в това число и от България, като процесът отнема около 2 години, и едва след неговото одобрение ще се пристъпи към отварянето на преговорните глави. Държавите-членки могат да осъществяват текущ контрол по изпълнението на място чрез свои специално делегирани експерти.
За да сме обективни е необходимо да отбележим факта, че „френското предложение“ излиза от рамката на заявената българска позиция на КСНС от 2022г., Декларацията на НС и Рамковата позиция на МС от 2019г. Това обаче става в посока надграждане – единствената разлика е, че в него е включено и искането за вписване на българите в конституцията на РСМ наравно с другите народи, които са изброени там.
Нека направим някои разяснения по отношение на това справедливо наше искане. То бе разбрано и одобрено от френското председателство на ЕС като европейско условие, защото е свързано с изпълнението на Копенхагенските критерии, които са базисно условие за прием в съюза и покриването им е абсолютно задължително за всички страни-кандидатки. Макар че управниците на РСМ отдавна казаха, че принципно не са против тази стъпка, основната съпротива срещу приемането на „френското предложение“ в РСМ бе (и остава) именно срещу нея. Причината е ясна и е изтъквана многократно – изпълнението му ще бъде много сериозен удар върху един от основните постулати на македонизма, а именно, че на територията на Македония днес няма българи, защото никога не е имало, тъй като те са напълно различен от македонците народ и са идвали в Македония единствено като окупатори. Но ако българите се документират в най-важният държавен закон, това ще означава, че днес те съществуват в РСМ. И понеже нито днешните македонски българи, нито техните бащи и дядовци са имигранти от земите на днешна България, то логически следва, че българите са населявали Македония и в миналото, което разбира се е в синхрон и с всички исторически свидетелства. Тогава ще стане ясно, че няма как българите да са били окупатори на своите собствени сънародници. Това от своя страна ще разклати цялата югославска сърбокомунистическа доктрина за консолидирането на македонците в нация в рамките на борбата им срещу „българският фашистки окупатор“. Опасение от точно такова развитие съвсем скоро изказа изявената македонска историчка Н.Котлар, според която включването на българите в конституцията на РСМ ще значи „редефиниране на историята на македонския народ и неговата държава“.
Не по-малко важно е, че от изпълнението на това условие ще има практическа полза за македонските българи – то би гарантирало техният статут и равноправие с останалите народностни групи в съседната държава. Те ще могат да участват според приетия квотен принцип в местното управление в общините, където техният брой е значителен. Ще имат свой представител в македонското „Министерство за политическа система и отношения с общностите“, както и в други колективни органи. Ще могат и безпрепятствено да организират свои културни прояви, фестивали и събития, както и да манифестират народностното си чувство. Важно е да се отбележи, че искането за включване в конституцията бе изначално направено от самите македонски българи, които най-добре знаят своите собствени неволи и се борят за гарантирането на своите права и благополучие. Благодарение на тях, „Македонският въпрос“ излезе отново на политическата сцена и те могат да се гордеят с този факт.
По отношение на защитата на позицията на България за т.нар. “македонски език”, в преговорната рамка се предвижда едностранна декларация от всяка от държавите. Това е така, защото в международните отношения няма категория „признаване на езици“. Съответно, България следва да изиска от РСМ да декларира, че техният официален език е кодифициран през 1945г. на базата на местните български говори, и че няма претенции за самостоятелен времеви и пространствен континуитет преди тази дата и/или извън рамките на РСМ, в т.ч. няма претенции за исторически личности или литературни произведения, които са част от богатото културно-историческо наследство на българския книжовен език. Към момента не е сигурно, че тези декларации ще бъдат част от финалната преговорна рамка, нито какво ще бъде тяхното съдържание. За нас е от значение факта, че в двустранните отношения е договорена формулата за „официалните езици, според конституциите на всяка от страните“, която присъства в Декларацията от 1999г. и препотвърдена в Договора от 2017г., изпълнението в цялост на който е неотменимо наше условие към преговорния процес. Това положение е надградено с изричното условие, гласувано от българския парламент, съгласно което нищо в процеса на присъединяване не може да бъде тълкувано като признание от България на съществуването на „македонски“ език.
Тук е мястото да кажем, че ако българската държава не бе поставила вето и не го беше отстоявала в продължение на повече от 2 години, нашите правдиви искания нямаше да бъдат възприети от ЕС. Това бе начинът да покажем на Европа, че Северна Македония има проблем, и че не е готова да започне преговорите за членство в ЕС, че са ѝ нужни реформи. Сега, когато нашата позиция бе не само разбрана, но и възприета от ЕС, РСМ ще има историческия шанс да извърви своя път и да извърши нужните реформи, част от които изискват да се откаже от своята анти-българска идеология, като да бъде подпомогната в този процес както от нас, така и от голямото европейско семейство.
До момента имахме няколко междудържавни документа, които бяха договорени и подписани от България и РСМ, но по тях нямаше изпълнение от македонска страна – Декларацията от 1999г., Договора от 2017г., Протокола от 2019г. При положение, че РСМ демонстрира неуважение и нежелание да изпълни ангажиментите си по тях, поети пред една съседна страна, сега тези ангажименти минават на по-горно ниво, като стават част от преговорната рамка, където залогът не са добросъседските отношения, а съвсем друг. Така че, ако Скопие продължава да не ги изпълнява, просто няма да може да започне (или да завърши) преговорния процес за членството си в ЕС.
Засега реакциите в Скопие не са на въодушевление, напротив, има шок от това, че ЕС е приел да включи българските изисквания в преговорната рамка и дефакто застава зад България. Властите в Северна Македония вече обявиха, може би малко прибързано и не окончателно, че няма да приемат френското предложение и тепърва ще трябва да обясняват защо, след като толкова дълго време искаха да започнат преговорите. А отговорът е, защото те принципно са против всякакво разбирателство и не са склонни на никакъв компромис с България, защото продължават да са в плен на мракобесната доктрина на македонизма. В допълнение на демонстрираното нежелание за смели, проактивни крачки към желаното евро-членство от страна на управляващите, притеснение буди също така фактът, че председателят на втората по големина партия редовно се заканва, че ако дойде на власт, ще денонсира договорите с България и Гърция. В противовес на това обаче всички европейски лидери, в това число и френският президент Макрон, горещо поздравиха България за решението на нашия парламент и показаното желание за разбирателство, на фона на тежката вътрешнополитическа ситуация у нас. Президентът и премиерът на Албания също ни приветстваха за решението. Така че, вниманието на ЕС сега закономерно ще се насочи към юго-носталгиците в Скопие, на които ще се наложи да обясняват причините за своя инат и анти-европеизъм.
Крайно време е натискът, който досега беше фокусиран върху София, да бъде преместен на правилното място, така че да доведе до очакваните резултати и да може най-накрая да бъде надмогнат тежкият македонистки реакционизъм, за да стартират преговорите. Това е първата крачка от един много дълъг процес, в края на който се надяваме България и Северна Македония да бъдат заедно в ЕС като две свободни, демократични и най-приятелски държави.
Послепис за най-любознателните:
В потвърждение на казаното, че българските интереси са защитени в цялост и всички точки от „пакета 4+1“ са включени в документите към преговорния процес, нека видим в детайли нашите условия, които са конкретизирани и включени в двустранните протоколи по чл.12 от Договора от 2017г., за които са поставени изпълними срокове. Ще напомним, че съгласно решението на НС от 24.06.2022г. протоколът от междуправителствената среща, проведена в началото на 2022г. трябва да бъде подписан преди или заедно с даването на съгласие за започване на преговорния процес:
„Преди свикване на 1-ва междуправителствена конференция, Скопие се задължава да приеме вече приетата от Смесената историческа комисия формулировка касаеща цар Самуил, като български цар, като смени незабавно табелите и надписите на неговите паметници в страната, както и на Самуиловата крепост в Охрид. Също се предвижда и незабавна смяна на текста относно цар Самуил в учебника за 7-ми клас, както и представяне на примерен урок отразяващ новата формулировка в съответствие с постигнатият компромис. В двустранния протокол се предвижда и останалите спорни исторически теми да бъдат решавани по подобен начин, като се интензифицира работата на историческата комисия.“
„Двете правителства потвърждават своята подкрепа за Комисията, като се ангажират да създават благоприятна среда за нейната работа, да я насърчават да работи за повишаване на ефективността и постигане на конкретни резултати въз основа на строго научен дебат и с цел представяне на факти и събития от общата история, която свързва двете държави и народите им, в образователните системи.“ – с това се гарантира първо, че работата на Комисията ще продължи, защото вече имаше прецедент съпредседателят от македонска страна да предложи нейното стопиране за 1-2 години и второ, се посочва очакването за постигане на конкретни резултати от работата ѝ. Ако комисията спре работа или не постигне резултати, това ще бъде основание за обявяване на неизпълнение на елементи от преговорната рамка и съответно за поставяне на вето от българска страна.
„В своята работа Комисията стриктно да се придържа към разпоредбите на чл. 8, т. 2 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, а именно „… да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития“. – с това се гарантира, че резултатите от работата на комисията ще бъдат на базата на историческата истина, а не на „мултиперспективните“ фантазии на скопската историография.
„Двете страни, в срок до две години, да включат в учебни програми, учебници и релевантните учебни материали, надписи на паметници, табели, информационни материали в музеи и други обекти с образователно и културно значение, както и релевантната информация в електронни информационни масиви с публична собственост, всички вече взаимно договорени резултати от работата на Комисията, в съответствие с чл. 8 ал.2 от Договора.“ – с това се гарантира, че в поставения срок ще трябва да се ревизират всички публични изрази на македонистките тези, свързани с постигнатите резултати от работата на комисията. Ако това не бъде извършено, ще бъде основание за обявяване на неизпълнение на елементи от преговорната рамка и съответно за поставяне на вето от българска страна.
„Всички бъдещи резултати от работата на Комисията ще се публикуват съвместно от двете страни в срок до шест месеца след приемането на договорените текстове от Съвместната Междуправителствена комисия“ – с това се гарантира, че резултатите от работата на Комисията ще стават своевременно публични, а не както беше досега – недомлъвки, отказ от признаване пред обществеността за постигнатите договорки и потулване на информацията.
В протокола е посочено също, че „Правителството на Република Северна Македония поема ангажимент, че преди провеждане на Първата междуправителствена конференция ще приключи съответните процедури и ще включи в своята Конституция тези нейни граждани, които живеят на територията на страната и са част от българския народ, и ще хармонизира своето приложимо законодателство, така че то да отразява направените изменения в Конституцията.“ В друга клауза се препотвърждава ангажимента за ненамеса на РСМ във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Северна Македония.
Важен елемент е и договореността за предприемане на действия срещу проявите на говор на омраза, като „Страните ще създадат, без забавяне, съответната процедура и конкретните стъпки за предприемане на бързи и ефективни действия при идентифицирането на такива случаи.“
В допълнение, „Двете страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения.“
Наред с това, „Двете страни да гарантират, че държавното финансиране на нови книги, документални издания и списания, филми и друга художествена продукция, паметници на културата и чествания ще се осъществява в духа на Договора от 2017г.“
„РСМ ще предприеме мерки за осигуряване на ефективен достъп до равни права, защита от дискриминация и опазване на културата и идентичността на българската общност в РСМ чрез постигане на устойчиви резултати в превенцията и реакцията срещу прояви на език на омраза към България и българите в РСМ в медийното пространство, вкл. в онлайн и социални медии, разследването и наказателното преследване при престъпления от омраза, прояви на език на омраза и на дискриминация срещу българите в РСМ, предприемане на ефективни мерки за повишаване на осведомеността относно институционалните механизми по правата на човека, постигане на устойчиви резултати за гарантиране на свободното упражняване на правата на българите в Република Северна Македония за свободно изразяване, опазване и развитие на идентичността и специфичните характеристики на тяхната общност, както и за свободно използване на символите на тяхната общност.“
„Правителството на РСМ…. да осъди и да се извини за несправедливостите и репресиите, извършвани в миналото, пряко или косвено, от югославския комунистически режим срещу граждани въз основа на тяхното етно-политическо самоопределение, вкл. по отношение на българите. Правителството на РСМ декларира, че ще създаде необходимата всеобхватна правна рамка за пълно отваряне на архивите на репресивния апарат на бившите служби на държавна сигурност от комунистическия период, включително полиция, цивилно и военно разузнаване и контраразузнаване в периода 1945-1991г. Тази всеобхватна правна рамка ще създава ясни възможности за свободен, неограничен и своевременен достъп, проучване, право на ползване, публикуване и институционално съхранение и опазване на съответните документи.“ – това е ключово наше изискване, с което ще се отворят нови брожения в македонското общество. Реално то не познава тази част от своята история. В България тази тема бе отворена още в началото на 90-те, непосредствено след падането на тоталитарния режим. В РСМ това още не се е случило, репресиите продължават да са публична тайна, извършителите са неизвестни, а жертвите не са реабилитирани.
„В изпълнение на чл. 8 ал.3 от Договора, двете страни договарят общ годишен календар за 2022 г. и 2023 г. за съвместни чествания на общи исторически събития и личност, които вече са били договорени от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Правителствата на двете страни, на съвместна церемония, ще открият обновени табели на крепостта на Цар Самуил в град Охрид, които ще отразяват препоръките на Комисията. Правителството на РСМ ще подготви и представи примерен урок за 7-ми клас от образователната програма на РСМ по темата за Цар Самуил, в съответствие с препоръките на Комисията и в съответствие с чл. 8 ал.2 от Договора. Този примерен урок се прилага към настоящия протокол и в бъдеще ще бъде включен в училищната програма в РСМ.“
„Правителството на РСМ до началото на учебната година 2023-2024 г. да промени съдържането на учебника по география за 7 клас.“
„Двете страни се съгласиха, при идентифициране на други случаи на неоснователни етнически/териториални претенции в учебници и учебни помагала, те да бъдат изтеглени от образователните им програми и тяхното съдържание да бъде променено.“
„Двете страни ще насърчат Комисията да завърши прегледа на периода на Средновековието в срок до една година от подписването на настоящия Протокол. На следващото заседание на Съвместната комисия по чл. 12 от Договора, двете страни да одобрят препоръките на Комисията по целия период през периода на Средновековието.“
„В изпълнение на т. 3, ал. 3 от Протокола от първото заседание на Съвместната Междуправителствена комисия от 2019 г., правителствата на двете страни да насърчат Комисията да изготви и да предложи на двете правителства препоръки за съвместно отбелязване на общи исторически събития и личности, в срок до една година от подписването на настоящия Протокол. Двете страни, не по-късно от учебната 2024-2025 г., да променят, където е необходимо, всички учебници по история в учебната програма, така че да отразяват постигнатите до този момент резултати от работата на Комисията, в съответствие с чл. 8 ал. 2 от Договора.“
„Двете страни подкрепят и окуражават Комисията да завърши работа по всички периоди от общата история, която свързва двете държави и народите им, в съответствие с чл. 8 ал.2 от Договора, с цел цялостното имплементиране на тези нейни препоръки в образователните програми преди ратификацията на Договора за присъединяване на Северна Македония към ЕС.“
Ето българските условия, включени в двустранния протокол от 2019г., който е подписан тогава между нашите две страни.
„Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси решително да ускори своята дейност по съществени теми от общата ни история (Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и други) настоявайки за постигане на реални резултати до края на 2019 г., включително и по съдържанието на учебниците.“
„Приемат предложенията за съвместно отбелязване на следните личности от общата ни история: Св. св. Кирил и Методий, св. Климент, св. Наум и цар Самуил. Правителствата на двете държави се задължават да популяризират постигнатите договорености и в най-кратки срокове да съгласуват дати и церемонии за общото им отбелязване. При всички официални чествания на тези личности следва ясно да се отбелязва историческата истина за общата ни история.“
Договореностите от протокола от 2019г. не са спазени до момента от македонска страна, но документът е неизменна част от решението на Народното събрание от 24.06.2022г. и като такъв става част от преговорната рамка. В случай на неизпълнение на условията или неспазване на сроковете, посочени и в двата протокола, както и в бъдещите протоколи, които следва да бъдат изготвяни съгласно Договора от 2017г., България ще използва правото си да наложи прекъсване или преустановяване на преговорния процес.
1,271 Прочетена, 1 Видяна днес